Жена ми Натали винаги е първата, която чете онова, което пиша, и нейните коментари продължават да са едновременно задълбочени и меки. Тя е прочела в чернова всичките ми книги и сценарии и вече е доста опитен редактор!
Благодаря и на моя добър приятел Джон Шрутън, който (пак) прочете тази книга, докато седеше в почетната ложа на стадиона за крикет в Сидни и чакаше началото на играта. Мачът започна, но той продължи да чете, което беше добър знак! Голям приятел, голям човек.
За техническата помощ съм задължен на Патрик Поу, който ми намери копия на китайски ръкописи, и на Айрини Кей, че ме свърза с Патрик.
За съвети, свързани с китайския език, моите благодарности на Стефани Поу. А понеже не знам и японски, трябва да благодаря и на Трой Макмълън (и на жена му и снаха му!).
Прочетох много книги, докато правех проучвания за „Шестте свещени камъка“ — като се започне от книги за космоса и полетата с нулева енергия и се стигне до по-езотерични на тема Стоунхендж и други древни места. Специално искам да упомена на първо място произведенията на Греъм Хенкок, когото обичам и държа да го препоръчам от цялото си сърце на всеки, който иска да хвърли поглед върху глобалната история от една по-нестандартна гледна точка; и на второ място на малкия бисер сред книгите, книгата „Стоунхендж“ от Робин Хийт (Stonehenge by Robin Heath, Wooden Books, Glastonbury, 2002). Именно в тази книга видях за първи път теорията, която свързва Стоунхендж с Голямата пирамида чрез редица правоъгълни триъгълници.
Най-искрени благодарности дължа на Питър и Лорна Грозновски за щедрите им дарения в „Бълант Черити Челъндж“ — близнаците Лаклан и Джулиъс носят имената на техните племенници.
Благодаря и на Пол и Ленор Робъртсън, стари поддръжници на моя труд и друга семейна двойка с неоценим принос в благотворителността и особено за дарението им в „Ей Ес Екс Ройтерс Черити Динърс“! Пол, надявам се, не възразяваш, че те направих гладкоговорещия и играещ двойна игра „лош“ агент на ЦРУ!
И накрая благодаря на The Wags — страхотната група момчета, с които играя голф всяка сряда следобед, — за щедрите им дарения от името на Стив Оукс, водача на тази разнородна група. В отплата за тяхното дарение в един фонд кръстих герой от книгата на името на Оукси… и побързах да го надупча с куршуми. Както казват момчетата, никой не би си пожелал подобна съдба, но такива са опасностите да имаш кръстен на теб герой в книга на Матю Райли!
На всички останали, роднини и приятели, както винаги благодаря, че не спирате да ме окуражавате.
Матю Райли
Сидни, Австралия
Септември 2007
Матю Райли разказва за написването на „Шестте свещени камъка“
Внимание, интервюто, което следва, издава сюжета на „Шестте свещени камъка“. Читателите, които не са прочели романа, е по-добре да не го четат, понеже то издава съществени моменти в книгата.
Да започнем с най-важния въпрос от всички: как можа да завършиш „Шестте свещени камъка“ с падането на Джак Уест в бездънна пропаст?!!!
Окей, окей! Да, допусках, че това може да създаде проблем, и определено тук е най-доброто място да говорим за това. (Ей, мисля, че интервюто в края на „Плашилото“ ми спести безброй имейли относно онова, което направих в онази книга!)
Когато седнах да пиша „Шестте свещени камъка“, се запитах: „Как да направя тази книга абсолютно различна от останалите? Какво мога да направя, та да е напълно неочаквано?“.
Отговорът ми: да измисля най-големия, най-смелия, най-възмутителния роман, но едновременно с това и възможно най-големия, най-смелия и най-възмутителния финал, при който съдбата на героя буквално виси на косъм (а моите читатели знаят отлично, че аз обичам „висенето на косъм“). Получи се добре, особено когато за мен стана очевидно, че замислената история (за шест Стълба, които трябва да се поставят в шест Върха) е прекалено мащабна, за да се помести в една книга… така че финалът е само среда на едно двойно по-обемисто приключение. Понеже често завършвам главите си, като поставям героя в невъзможна за измъкване ситуация, гледайте на този финал като на край на една по-голяма глава!
Джак може би ще се измъкне от кошмарната ситуация — в действителност един от начините това да стане вече е споменат в книгата (и не, не е Хор). Помислете колко забавно е, че ще трябва да изчакате, за да разберете как ще го направи. Гледам на това като на чакане на следващия сезон на ТВ сериал, който завършва по абсурден начин. Извинявам се на всички, че ще трябва да изчакат по този ужасен начин, но и обещавам на всички, че ще си заслужава!