„Седемте смъртоносни чудеса“ и „Шестте свещени камъка“ донесоха значително увеличение на продажбите на книгите ви (слънчеви лъчи, тъмни звезди, големи древни постройки). Какво точно се опитвате да постигнете с тази поредица?
Опитвам се да постигна нещо много просто: искам да създам еквивалента на нещо епично от рода на „Властелинът на пръстените“, поставено в съвременния свят, в наши дни.
Има и друга причина, но тя се отнася само до мен като автор. В предговора си към „Властелинът на пръстените“ Дж. Р. Р. Толкин обяснява основната причина да напише историята: „Главният мотив беше желанието на разказвача да се опита да пресъздаде тази доста дълга история, така че тя да задържи вниманието на читателите, да ги развесели, да им достави удоволствие, тук-там да ги развълнува или дълбоко да ги трогне“.
Същата работа е и с мен.
Исках да видя дали мога да създам наистина голяма епична история за едно велико мащабно приключение по цялото земно кълбо, история, която обръща поглед към слънцето и космоса, която изучава мистериозни древни места, пръснати по планетата, и в която — това е най-важно от всичко, — докато правят неща, достойни за истински герои, основните действащи лица подлагат на изпитание човешките си качества.
Така, за разлика от книгите за Шейн Скофилд („Плашилото“), където един и същи герой се проявява в съвсем различни приключения, историята, започната в „Седемте смъртоносни чудеса“ и продължила в „Шестте свещени камъка“, в действителност е една голяма история (точно затова частите „Момиче, наречено Лили“ започват с „Част III“ в тази книга, тъй като Част I и Част II вече ги има в предишния роман).
Разкажи за някои от „загадъчните древни места“, появили се в тази книга, и защо си избрал тях?
Обожавам древните места и древните неща — като се започне с пирамидите и се свърши с Розетския камък, аз просто мога да ги съзерцавам по цял ден, особено ако са трудни за обяснение.
След като изследвах Голямата пирамида и другите чудеса в „Седемте смъртоносни чудеса“, реших в тази книга да се съсредоточа върху някои други мои любими древни места по света, сред които Стоунхендж, Абу Симбел и района на Трите клисури на река Яндзъ в Китай (има, разбира се, още много, които обичам не по-малко, но ги пазя за следващата книга!). Посетил съм и трите споменати места.
На първо място, снимките на Стоунхендж просто не разкриват нищо. Тези камъни са огромни! А историята около крайбрежните лишеи по повърхността им… тя е адски странна и необяснена!
Абу Симбел е колосален, по-голям от всичко, което можете да си представите, и е построен по същата причина, поради която народът на Гондор построил Аргонат в „Братството на пръстена“ — за да каже на напиращите съседи: „Вижте колко силни сме ние в Египет! Дори не помисляйте да прекосите границите ни, ако не искате да си имате работа с хората, построили този паметник!“. Прекрасно е, че ООН го пресъздаде наново тухла по тухла, за да го спаси от водите на Асуанския язовир.
Накрая, за Трите клисури в Китай. Това е нещо неописуемо красиво. Двамата с Натали бяхме в района през 2006 с единствената цел да направим проучване за тази книга. Разходихме се из клисурите на река Шенон (пищно зелени, мъгливи и тесни), което помогна в главата ми да изкристализира картината на залятото селце, където Магьосника намира входа за системата от капани на Лао Дзъ.
Върху какво още работиш? Как се развива филмът по „Битката“?
Това е половинчасова комедия, поставена, представяте ли си, в издателската индустрия. Реших, че след десет години в този бизнес вече разполагам с голям запас забавни истории, затова реших да ги използвам в ТВ шоу. Героинята не е автор, а публицист, който препоръчва автори на издателска къща.
Сценарият мина през Холивуд, където попадна от моите агенти в ръцете на Дарен Стар (продуцент/автор на „Сексът и градът“), в „Сони“, у красивата актриса Джена Елфман, и накрая в АВС. Известно време прекарах в полети между Сидни и Лос Анжелис за срещи с директори на студиа и ТВ мрежи. Наистина беше доста вълнуващо. По-късно тази година ще заснемем пилотен епизод, така че чакам кръстосал пръсти нещата да потръгнат.
Това означава, че засега амбициите ми за филма „Битката“ ще почакат — няма как и двете неща да станат едновременно.