— Аха! Синът ми! — Шейх Абас скочи от мястото си и прегърна симпатичния младеж, който бе влязъл в помещението.
Това бе капитан Рашид Абас — командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ. Първородният син на шейха бе изключително симпатичен: твърда, сякаш изсечена от камък челюст, мургава арабска кожа и тъмносини очи. Позивната му също звучеше величествено — Ятагана на Аллах, макар да го наричаха само Ятагана за по-късо.
— Татко — каза той и прегърна Абас. — Извинявам се за закъснението, но трябваше да изчакам моя приятел.
И посочи придружителя си, който бе влязъл почти незабелязано и бе останал в сянката на Ятагана. Беше фин акуратен човек с плешива глава и подчертано дълъг нос. Неспокойният му поглед обгърна стаята, попиваше всяка подробност. Изглеждаше и се държеше като невестулка — напрегнат и неспокоен, подозрителен.
— Татко — продължи Ятагана, — позволи ми да ти представя Абдул Рахман ал Сауд от кралство Саудитска Арабия и по-точно от тяхната високоуважавана Кралска разузнавателна служба. Позивната му е Лешояд.
Лешояда се поклони на шейх Абас — ниско и бавно.
Лили не хареса Лешояда от пръв поглед. Поклонът му бе прекалено нисък, твърде раболепен, ненужно подчертан.
Що се отнася до Ятагана, тя го бе виждала един-два пъти и бе забелязала, че Мечо Пух се отдръпва в мига на появата на своя красив по-голям брат — сега направи същото. Според Лили самото присъствие на красивия елегантен брат потискаше по-младия и пълен Мечо Пух, което допълнително я караше да не харесва Ятагана.
Джак също бе обезпокоен, но по-различни причиня Беше очаквал Ятагана, но не и появата на саудитския шпионин като първи от непоканените гости на шейх Абас.
— Лешояда? — попита той. — Да не става дума за Кървавия лешояд, станал известен покрай затвора Абу Гариб?
Лешояда видимо замръзна. Както и Ятагана.
По време на официалното разследване на варварщината в печално известния иракски затвор се бе разбрало, че агенти на саудитското разузнаване са провеждали изтезанията, в които на американските войници бе забранено да участват. Изтезанията, извършвани от един от тези агенти, били толкова брутални, че агентът заслужил прозвището Кървавия лешояд.
— Посетих затвора на няколко пъти, капитан Уест — тихо отговори Лешояда, без да отмества погледа си от очите на Уест, — но не по времето на тези ужасни престъпления.
— Готов съм лично да гарантирам за този човек — раздразнено се намеси Ятагана. — Заедно с него сме изживели доста неща по време на двете войни в Залива и още повече между войните. Слуховете за Абу Гариб са безпочвени лъжи. Той е практически мой брат.
Лили видя, че при тези думи Мечо Пух сведе поглед.
Лешояда отново се обади:
— Нося информация, за която съм уверен, че ще бъде полезна на вас и вашата кауза. Например… знам какви са плановете на китайците.
Това привлече вниманието на Уест.
— Така ли?
Телефонът иззвъня. Зоуи вдигна слушалката и се обърна към Уест:
— Джак. Обажда се мениджърът на хотела. Казва, че долу има двама души, които искат среща с теб. Американци.
След малко вратата на апартамента се отвори и на прага застанаха двама мъже: единият висок и сивокос, с костюм, вторият — по-млад, облечен в обикновени дрехи, които не можеха да скрият физиката му на добре трениран военен.
Шейх Абас позна по-възрастния.
— Аташе Робъртсън? Какво правите тук?
Джак остана да стои на пътя на двамата американци към вътрешността на помещението.
— Имената. Веднага.
По-възрастният не трепна дори за миг.
— Капитан Уест, казвам се Пол Робъртсън и съм специален аташе на американския посланик в Обединените арабски емирства. Това е лейтенант Шон Милър от американската морска пехота, позивна Астро. Тук сме във връзка със… загрижеността… на нашата страна от определени действия на китайците, както чисто военни, така и в сферата на археологията, и да изразим надеждата си да ви помогнем по някакъв начин.
„Специален аташе — помисли си Джак, — разбирай «агент на ЦРУ»“.
Личните отношения на Джак със Съединените американски щати бяха до известна степен напрегнати. Мисията му, имаща за задача да се открият седемте чудеса на древността, беше в пряко противоборство с групата „Колдуел“, в която участваха влиятелни американци и която по онова време се бе ползвала с доверието на президента. Всичко това бе довело до няколко смъртни случая, сред които на скъпи за Джак хора.
Робъртсън остана безстрастен, беше ясно, че е изключително хладнокръвен човек.
— Знаем например къде китайците държат вашия приятел професор Епер.