— На първия ви въпрос. — И погледна шейха. — Как да построим наново Машината? Забелязахте ли шестте Стълба и описанието им от Магьосника като „нешлифовани диаманти с форма на паралелепипед“. На друго място в бележките си той споменава, че всеки от тези Стълбове е с размерите на тухла. Казва освен това, че…
— Диамант голям колкото тухла? — недоверчиво го прекъсна Ятагана. — Дори само един такъв би бил по-голям от Кулинан — най-големия намиран някога диамант. Да не говорим, че би бил безценен. А ти твърдиш, че има шест такива.
— Да, шест. Магьосника уточнява още, че всеки от тях трябва да бъде „пречистен“ с помощта на Философския камък, преди бъде сложен в Машината, като дори стига дотам да заяви, че това трябва да стане „както от Са-Бенбен, така и от Философския камък! Те имат централно значение за всичко“… Аз виждам задачата така: за да се построи Машината, трябва да сложим шестте Стълба — „пречистени“ от Философския камък — на мястото им в тази загадъчна всемогъща Машина… Което ни води до втория ти въпрос, Абас: защо Китай иска да постигне това сам? Искат да го направят, понеже, каки то изглежда, онзи, който постави Стълб в Машината, ще бъде възнаграден… Вие виждате изброените от Магьосника награди: знание, топлина, зрение, живот, смърт и власт. Какво точно представляват те, аз не мога да кажа. Допускам, че Магьосника знае, но в бележките му не се съдържа нищо конкретно по този въпрос. Но като се има предвид онова, което китайците вече направиха — че са пленили Магьосника в Китай и се опитаха да вземат от мен Са-Бенбен, — имам чувството, че тези награди дяволски си заслужават.
Уест хвърли поглед на двамата американци — Робъртсън и Астро.
— Не съм посветен в резултатите от проучването, проведено от моята страна по този въпрос, така че няма никакъв смисъл да ме питате — каза Робъртсън. — Но, да, по принцип Съединените щати не изгарят от желание да позволят на Китай да се сдобие с описаните от вас блага.
— Скоро ще искаме да говорим с някой ваш сънародник, който знае повече за споменатите от вас резултати — натърти Уест.
— Момент, момент, момент — намеси се Зоуи. — Да се върнем на нещо за момент. Шестте камъка на Рамзес плюс Са-Бенбен ни дават информация за тази Машина. Философският камък, след като бъде зареден от Са-Бенбен, „прочиства“ шестте Стълба, които след това трябва да бъдат сложени в Машината. Но какво представлява самата Машина? И колко голяма би могла да е тя?
Уест почука с пръст върху стилизираното изображение на Машината:
След като бе чел в продължение на два дни бележките на Магьосника, той бе размишлявал върху Машината доста време, както и върху горното изображение и драсканиците на Магьосника около него.
Накрая каза:
— Магьосника не разкрива какво е Машината или колко е голяма. Но аз имам теория.
— И?
Уест се обърна към Зоуи.
— Мисля, че Машината е другото име на нашата планета. — И посочи изображението. — Този кръг символизира Земята. Тъмните триъгълници са площадки, разположени по Земята — шест площадки, където — подходящо „пречистени“ или активирани — трябва да бъда сложени шестте Стълба, което ще възстанови Машината в работещо състояние, преди Тъмното слънце да излъчи фаталния си импулс.
— Мили боже… — каза някой.
— Да — съгласи се Джак. — И ако не построим тази Машина за нужното време, планетата ни ще бъде унищожена. Повярвайте, краят на света действително се задава.
Шейх Абас въздъхна:
— Краят на света…
Огледа стаята и видя, че американецът Робъртсън не е впечатлен от заключението на Джак — впрочем същото се отнасяше до Ятагана и саудитския му партньор Лешояда.
— Спомнете си, че Магьосника споменава за черното кълбо, изобразено в Мистерията на кръговете. Изказва предположението, че това е тъмна звезда — близнак на нашето Слънце, негова противоположност. Споменава още, че Мистерията на кръговете изобразява Слънчевата система с десет планети вместо с девет.
— Да…
— Днес Слънчевата система се състои от девет планети и астероиден пояс между Марс и Юпитер — продължи Джак. — Но е възможно невинаги да е било така. По-нататък в статията си Магьосника стига до извода, че астероидният пояс между Марс и Юпитер някога е бил малка планета, не много по-различна от нашата. Така… Ако на това място някога е имало планета и тя е била унищожена, парчетата от нея биха образували именно нещо като астероидния пояс, който днес наблюдаваме между Марс и Юпитер. — В стаята се бе възцарила абсолютна тишина. — Да — каза Джак, сякаш четеше мислите им. — Онова, което ни застрашава днес, вече се е случвало в миналото.