— Като в Аушвиц — повтори Стреч.
— В този смисъл — да, така е, евреино — каза Лешояда.
Седящият наблизо Мечо Пух вдигна поглед и каза остро:
— Лешояде, аз те уважавам като приятел на брат ми. Бих искал да те помоля да уважаваш моя приятел. Той е известен като Коен, Стрелеца с лък или Стреч. Не го наричай отново „евреино“.
Лешояда се поклони ниско в знак на извинение и с бавна, премерена реч — в която имаше повече презрение, отколкото съжаление, — каза:
— Смирено моля за прошка.
Астро разчупи неловката тишина с допълнителна информация:
— Според нашите разузнавателни данни, китайците разполагат в Синтан с хеликоптер за преследване в случай, че някой от затворниците избяга.
— Какъв модел? — поинтересува се Джак, наклонил глава на една страна.
— Голяма шибана тежковъоръжена летяща машина „Хайнд“ — обясни Астро. — От онези, с които не ти се иска да се забъркваш. Капитан Уест, говори се, че затворниците в Синтан Едно чуват писъците на жертвите на изтезания в Синтан Две през цялата планинска клисура. Ако има място в Китай, където никой не би желал да бъде, това е Синтан Две. Никой никога не се е измъквал оттам жив.
— Никога?
— Никога — твърдо отговори Астро.
Този разговор бе проведен преди няколко часа.
Сега, докато навлизаха в китайското въздушно пространство, Ятагана влезе без почукване в кабинета на Уест и каза:
— Ловецо! Получихме нещо от американците. Разшифровка от АНС. Китайците преместват приятеля ти днес. След един час.
Уест скочи от креслото.
Новината не беше добра.
Никак не беше добра.
Магьосника и Танака щяха да бъдат преместени от Синтан 2 в Синтан 1. А оттам щяха да бъдат откарани с влак във Вушан. Съпровождани от тежка охрана. Присъствието им там се изискваше лично от полковник Мао Гонли.
— Кога? — попита Уест и тръгна към основния салон.
— Влакът тръгва от Синтан Две по пладне! — съобщи Астро от стола си пред главния пулт.
— Възможно ли е да са разбрали, че идваме? — попита Ятагана.
Уест си мислеше за абсолютно същото.
— Напълно е възможно — каза Лешояда. — След доста шумното напускане на Австралия от капитан Уест преди три дни и след вчерашния атентат в Дубай може да са заподозрели, че сме намислили нещо.
— Не вярвам китайците да допускат сериозно, че някой може да атакува Синтан — възрази Ятагана.
— Скай Монстър! — извика Уест към тавана. — Предполагаемо време на пристигане в Синтан?
По интеркома се разнесе гласът на Скай Монстър:
— Но косъм е, но мисля, че ще успеем да стигнем до пладне.
— Постарай се да стигнем — отново извика Уест.
Нещата се развиваха доста по-бързо, отколкото бе допускал. Беше разчитал да има повече време за планиране.
Отиде при централната маса и се загледа в картите на Астро — карти на планинския комплекс Синтан.
— Слабото им място е в прехвърлянето… мостът между Синтан Едно и Синтан Две. Там ще ги атакуваме.
— Мостът ли? — попита Астро. — Ти не чу ли, капитане? Въпросният мост е в очертанията на комплекса. Няма ли да е по-правилно да се опитаме да измъкнем Епер и Танака по-късно, когато вече пътуват във влака извън периметъра на комплекса?
Уест продължаваше да разглежда картите; в главата му вече се формираше план.
— Не… Тази отсечка от пътуването ще е под контрола на допълнителна охрана… може би военна част. Но за вътрешното прехвърляне ще използват само обикновена затворническа охрана. — Джак прехапа устна. — Няма да стане красиво… всъщност ще е доста грозно, ако изобщо сработи… но това е единственият ни шанс да ги измъкнем, стига изобщо да е възможно.
Затворът „Синтан“
Провинция Съчуан,
Югозападен Китай
11:59
Двете сиви бетонни постройки бяха кацнали на съседните планински върхове като два замъка във фантастичен свят, извисени високо в облаците над суровата планинска пустош.
По-голямата постройка, Синтан 1, бе на шест етажа. Беше се разположила лениво на своя връх, издадеш над пропастта, сякаш някакъв бог бе пуснал отвисоко парче пластилин върху най-високата част. Построен изцяло от мръсносив бетон — комунистическия принос в архитектурата, — сградата имаше четири високи кули, забити в небето.