Стреч също се плъзна ловко като гимнастик в кабината — и видя труповете на двамата китайци. Уест вече стоеше пред лостовете за управление.
— „Предатор“ — извика Уест с цяло гърло, понеже вятърът нахлуваше със свистене през пръснатите прозорци.
Стреч зареди противотанковото устройство, вдигна го и се прицели през дупката в предното стъкло.
— Готов! — извика на свой ред той.
В същия миг железният портал на Синтан 1 започна да се отваря, за да приеме приближаващия влак.
А Уест натисна лоста на скоростта докрай.
Докато порталът се отваряше, двата взвода китайски войници, строени на перона на Синтан 1, се обърнаха към бронирания влак — очакваха да намали скорост.
Онова, което видяха, бе точно обратното.
Бронираният влак нахлу през огромния портал на пълна скорост, без изобщо да намалява.
И от разбитото предно стъкло излетя струйка дим — следата на противотанковата ракета „Предатор“, насочена към…
… външния портал на Синтан 1.
Към външния!
Ракетата се заби в желязната врата. Дим и прах обгърнаха перона и скриха всичко.
Грамадният портал изстена, вратите се огънаха — а това беше всичко, от което се нуждаеше Уест, понеже в следващия момент влакът се заби в тях с феноменална скорост, разби ги и ги изтръгна от масивните им панти… и изскочи от затвора.
В първия момент китайците бяха изумени, но последвалата реакция бе енергична.
След четири минути два компактни хеликоптера руски машини, модел „Камов“ Ка–50, известни като „Уерулф“5 — се издигнаха над Синтан 1 и се насочиха след влака беглец.
А след още една минута излетя и много по-голям хеликоптер. Той също бе руски, но от несравнимо по-високо качество. Това бе бойна машина Ми–24 „Хайнд“ — един от четирите най-опасни хеликоптери на света. „Обрасъл“ с оръдия, стрелкови установки, дюзи за изхвърляне на различни видове химическо оръжие и ракети, хеликоптерът разполагаше с уникална двукуполна кабина. На всичко отгоре в него имаше достатъчно място, за да помести десет напълно въоръжени китайски десантници.
В мига, в който се издигна над стените на затвора, машината наклони нос напред и с рев се понесе след измъкващия се влак.
Последната реакция на китайците имаше електронен характер.
В комплекса на затвора влизаха два караулни помещения, разположени на жп линията на няколко километра северно от затвора — караулки, покрай които влакът не можеше да не мине.
До караулните бяха направени няколко трескави телефонни обаждания, но странно… никой не вдигна.
И на двете места сцената бе идентична — всички войници от караула лежаха на пода в несвяст, с оковани на гърба ръце.
Хората на Уест вече бяха минали оттук.
Бронираният влак се носеше през планината с главозамайваща скорост, а през разбитото предно стъкло навяваше сняг.
Влакът прелетя покрай първата караулка и отнесе бариерата й като счупена кибритена клечка.
Стреч управляваше локомотива и внимателно наблюдаваше местността — покрити със сняг планински склонове отляво и тристаметрова пропаст отдясно.
Влакът взе на скорост остър ляв завой и изведнъж пред тях се показа втората караулка и дълъг висящ железен мост зад нея.
— Виждам външния мост! — извика Стреч.
Уест се бе измъкнал до кръста през разбития прозорец и монтираше подобно на минохвъргачка устройство. На няколко пъти тревожно погледна назад към затворническия комплекс. Вмъкна се обратно и каза:
— Преследват ни хеликоптери. Два малки „Камов“ и един голям „Хайнд“…
— Три хеликоптера! — възкликна Стреч. — Астро нали каза, че в Синтан държали само един, онзи големия?
— Оказва се, че разузнавателните им данни не са точни — навъсено констатира Уест. — Питам се в какво ли още е сбъркал. Както и да е, вече е късно да се безпокоим за това. Мрежата е монтирана и е в ръцете ти. Дано само се доберем до моста, преди някой в онзи звяр да е разбрал кои сме и да реши, че може да го пожертва, ако това ще ни спре. Дръж ме в течение. Имам още работа.
Уест взе от таблото микрофон, включи оповестителната система на влака и заговори на мандарин:
— Внимание! До цялата охрана на този влак! Внимание! Влакът е под наш контрол. Единственото, което искаме, са затворниците…
Всички китайски надзиратели в петте вагона на влака вдигнаха глави към високоговорителите в тавана.
Един друг човек също погледна нагоре, но за разлика от другите, ахна. Това бе единственият човек, който позна гласа.
Магьосника. Беше окървавен и пребит. Но очите му светнаха, като чу гласа на своя приятел.