— Макс… изкатери се по мен! — извика Уест и Магьосника непохватно залази по тялото му; в един момент дори се хвана за крилете от въглеродно влакно на гърба му.
Погледът на капитана изразяваше най-точно какво изпитва — беше бесен. И нямаше да си позволи втори пропуск.
Хвърли се обратно във вагона и бързо започна да се катери.
Джак веднага разбра какво предстои.
Предстоеше надпревара кой ще стигне пръв до следващия съединител.
— Бързо, Джак! Бързо! — извика Магьосника. — Аз ще те настигна!
Уест се хвърли нагоре по външната стена на последния вагон. Капитанът правеше същото отвътре.
И двамата се катереха ловко нагоре.
— Стреч! — каза Джак в микрофона, докато се изкачеше. — Къде си?
— Горе сме, на ръба на пропастта, но имаме проб…
Джак знаеше какъв е проблемът. Всъщност вече го виждаше.
Хеликоптерът висеше точно над тях, съвсем ниско над ръба на пропастта и недалече от наклонения под остър ъгъл вагон. Явно ги чакаха, ако успееха да се спасят.
„Остани жив — каза си Джак. — Докато си жив, има надежда“.
И продължи да се катери по външната страна на вагона с ловкостта на маймуна.
Стигна до края на вагона и се изправи… в мига, в който гвардейският капитан се показа през свързващата врата.
Джак го беше победил в съревнованието с цели две секунди. Пристъпи напред, за да изрита безмилостно капитана…
… и видя в ръката му незнайно откъде появил се пистолет.
Замръзна, внезапно осъзнал всичко: бе стигнал пръв, защото капитанът се бе забавил за миг, за да вземе нечий захвърлен пистолет.
„Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му…“
Стоеше замръзнал, струята леден въздух от перките на хеликоптера се опитваше да разкъса дрехите му. Без да мисли, вдигна ръце.
— Губиш! — кресна на английски капитанът и се ухили зловещо. Магьосника надникна над ръба зад обувките на Уест и видя каква е ситуацията.
Капитанът вдигна пистолета към главата на Уест.
— Магьосник… — каза Джак. — Време е да полетим.
И докато капитанът натискаше спусъка, Джак хвана с вдигнатите си ръце подсигуряващия щифт на съединителя точно над главата си и го изтегли…
… и вагонът се откачи от локомотива!
Очите на капитана щяха да изхвръкнат. Джак току-що бе обрекъл всички на смърт.
Вагонът полетя надолу покрай скалата.
Джак не изгуби нито миг. Сграбчи Магьосника, извика му: „Дръж се за мен!“, натисна нещо на гърдите си и крилете „Гълуингс“ изскочиха от раницата на гърба му. За момент двамата продължиха да падат, но после пропадането им премина в красиво планиране. Под тях неистово крещящият капитан летеше към смъртта.
Джак улови възходяща термала и се понесоха встрани от планинската жп линия и двата върха, на които се намираше затворът Синтан, все едно не забелязваше увисналия на гърдите му Магьосник.
— Астро? — спокойно каза Джак в микрофона. — Ще трябва да ни вземете малко по-надолу по жп линията. Да кажем в околностите на фермата, която видяхме.
— Разбрано, Ловецо. Първо вземаме Стреч, после идваме за вас.
Стреч стоеше до колене в снега, Танка бе до него. Зад тях бе локомотивът на затворническия влак, на ръба на пропастта. Единствено той бе оцелял от цялата композиция.
За нещастие пред тях във въздуха висеше зловещо изглеждащият „Хайнд“.
От машината се разнесе усилен в мегафон глас, който изкомандва на английски:
— Не мърдайте!
— Щом толкова държите — измърмори Стреч.
Хеликоптерът кацна. Перките му вдигнаха снежна вихрушка.
Десетимата китайски десантници изскочиха от транспортното отделение, хвърлиха се през снега и обкръжиха Стреч и Танка в полукръг.
Седящите в кабината двама китайски пилоти видяха Стреч да вдига ръце, миг преди вихрушката да обгърне всичко в бял облак.
Именно поради това пилотите така и не забелязаха как снежната равнина около тях оживява и от нея се надигат три призрачни фигури, облечени в бяло камуфлажно облекло и стиснали автомати МР7: Астро, Ятагана и Лешояда.
Тримата превзеха неохранявания хеликоптер с лекота, след което Лешояда насочи шестцевната картечница към десетимата десантници и им нареди веднага да хвърлят оръжието. Което те побързаха да направят.
След няколко минути пилотите и десантниците зъзнеха в студа по бельо, а хеликоптерът се издигна отново във въздуха, този път без тях, пилотиран от Астро и Ятагана, с Лешояда на основното оръдие и Стреч и Танка в транспортното отделение.
Това беше финалният щрих в плана на Джак — те се нуждаеха от кацането на голямата машина… за да могат да я отвлекат за следващата фаза на мисията в Китай.