Выбрать главу

Една древна мистерия

Камъните от Солсбъри

pic.15_karta_Solsbyri_Angliq.jpg
Равнината Солсбъри, Англия
5 декември 2007
5 дни преди първия краен срок

Равнината Солсбъри, Англия

5 декември 2007, 03:05

Наетата „Хонда Одисей“ се носеше по А303 самотна в нощта.

Безкрайните ниви на Уилтшир се простираха до хоризонта от двете страни на шосето, окъпани в призрачната светлина на ярката пълна луна.

Зад волана бе Зоуи, Лили и Алби бяха до нея.

На задната седалка на джипа седяха двамата млади мъже, които я бяха посрещнали с децата на летище „Хийтроу“ — уникалните братя Адамсън, Лаклан и Джулиъс.

Бяха високи и стройни, с дружелюбни луничави лица, морковена коса и силен шотландски акцент.

И двамата бяха облечени в прости тениски — едната бяла, другата черна. На черната тениска на Лаклан пишеше малко загадъчно „Виждал съм нивото с кравата“6, докато бялата на Джулиъс гръмко обявяваше: „Няма ниво с крава“.

Освен това двамата имаха навика да довършват взаимно изреченията си.

— Зоуи! — възкликна Лаклан, когато я зърна.

— Прекрасно е да те видим пак! — добави Джулиъс. — Хей… това ми намирисва на тайна мисия.

— Тайна мисия ли е? — попита Лаклан.

Джулиъс:

— Ако е, не смяташ ли, че с Лаки трябва да имаме кодови имена? Нали се сещаш, например Бунтаря или Гъската?

— Бих предпочел да ми казват Острието — уточни Лаклан.

— Аз пък харесвам Тореро — не остана назад Джулиъс!

— Острието? Тореро?

— Сурово и героично, а? — каза Джулиъс. — Обмисляхме го, докато те чакахме.

— Това ми е ясно — каза Зоуи. — А защо не Ромул и Рем? Кастор и Полукс?

— О, не! — възрази Лаклан. — Не и кодови имена на близнаци. Всичко друго само не имена на близнаци.

— Съжалявам, момчета, има едно важно правило, когато става дума за позивни.

— И то е?

— Не можеш да избираш сам — усмихна се Зоуи. — Освен това понякога прозвището ти може да се промени. Аз например бях Блъди Мери, преди да срещна това мъниче. — Тя кимна към Лили. — Сега вече всички ме наричат Принцесата. Имайте търпение, стане ли необходимо, ще си получите позивните. Освен това… да, тази мисия е тайна, толкова тайна, че просто не може повече…

И ето че в момента се носеха по А303 на път за едно място, което им бе подсказано от Алби.

Военновъздушната база край Дубай. Два дни по-рано. Веднага след забиването в Бурж ал Араб на пилотирания от Ърл Макшейн транспортен самолет.

Джак Уест стоеше на пистата, надвесен над Лили и Алби. Около тях разни въоръжени мъже и агенти на ЦРУ, наричащи себе си „аташета“, говореха в мобилните си телефони, а в далечината над Бурж ал Араб се издигаше черна колона дим.

— Казвай, Алби — нареди Джак.

По време на срещата Алби бе дешифрирал една от по-неясните бележки на Магьосника: „Потъването и изплуването на «Титаник»“. Но едновременно с това бе показал само на Джак, че това не е всичко.

Алби обясни:

— Знам също какво означава един от символите в резюмето на Магьосника. — Джак извади резюмето и Алби продължи: — Символът най-долу вдясно, до фразата „Потъването и изплуването на «Титаник»“.

— Да? — подкани го Джак.

— Това не е символ. Скица е.

— На какво?

Алби го погледна съвсем сериозно.

— На Стоунхендж.

pic.11_belegkite_na_Magiosnika.png
pic.16_Stounhendg.jpg
Стоунхендж

Хондата се изкачи на билото на поредния хълм и пред тях се разкри гледката на величествените камъни.

Зоуи изненадано ахна — разбира се, вече бе идвала тук. При това неведнъж. Всички във Великобритания бяха идвали. Но винаги ахваше от изненада.

Стоунхендж!

Казано съвсем просто, Стоунхендж бе поразителен.

И понеже я бе запленил веднъж завинаги още преди много време, Зоуи знаеше всички митове около него: че този пръстен от извисяващи се камъни е древен календар, че е древна обсерватория, че сините камъни — по-малките двуметрови долеритови камъни образуваха подкова в очертанията на много по-известните трилити7 — са докарани в равнината Солсбъри около 2700 пр. н.е. от неизвестно племе от хълмовете Пресели, намиращи се на 250 километра в съседен Уелс. И до днешен ден много хора вярваха, че сините камъни са топли на пипане, дори в най-студените зимни дни.

Но сто и петдесет години по-рано, около 2850 г. пр. н.е., египетският фараон Хеопс завършил забележителното си дело на платото Гиза в Египет — Голямата пирамида.

вернуться

6

Митично ниво в компютърната игра Diablo (съществуващо в Diablo II), при което на картата на село се появяват три крави — като се щракне върху тях, те мучат, като се щракне неколкократно — появяват се забавни цитати на вашия герой

вернуться

7

Трилит — вид неолитен паметник: мегалит, представляващ три големи камъка, поставени под формата на врата или вкопани в земята успоредно един на друг. — Б.пр.