„Изгряването“ на най-голямата луна на Сатурн в действителност се предшества от преминаването на самия Сатурн, който се издига над грамадния Юпитер. Скоро след това изгряване Сатурн залязва зад Юпитер. Поради наклонените орбити и на двете планети спрямо еклиптиката на Слънцето, това изкачване и спускане става осем пъти месечно през времето, когато планетите са подравнени.
Ако се наблюдава от Стоунхендж, над североизточния хоризонт първо се издига Юпитер, след това Титан й накрая Сатурн.
— Но защо е толкова важно изплуването на Титаник? — попита Зоуи. — Какво общо имат Титан, Юпитер или Сатурн със Са-Бенбен и Тъмната звезда?
— Връзката със Са-Бенбен е пряка — отговори Джулиъс. — Това е търсената от векове връзка между Стоунхендж и Голямата пирамида. Теорията ни е проста: пирамидата е храм на Слънцето. Стоунхендж е храм на Тъмната звезда.
— А двата паметника почти сигурно са свързани географски — добави Лаклан. — Нали знаеш как сините камъни са били донесени в равнината Солсбъри от хълмовете Пресели в Уелс?
— Да, Лаклан — търпеливо отговори Зоуи. — Все пак имам две научни степени по археология. Просто обаче не съм вземала изпитите по налудничава британска неолитна космология, на които вие явно сте се явявали.
— В такъв случай знаеш за четириъгълника, образуван от оригиналните четири ъглови камъка на Стоунхендж?
— Да.
— Аз не знам — обади се Лили.
За да илюстрира, Лаклан разтвори една книга и показа на Лили разположението на камъните на Стоунхендж. Около кръга в ъглите на правоъгълник бяха разположени четирите Ъглови камъка. Отношението на раните беше 5:12.
— Ако сега прекараш диагонала на този правоъгълник, най-обикновената геометрия ни казва, че ще получи правоъгълен триъгълник със съотношение на страните 5:12:13. — Той очерта правоъгълника с молив и попита:
— Ясно ли е дотук?
— За момента — отговори Лили.
— Хубав триъгълник, нали?
— Не знам… предполагам.
Лаклан извади карта на Великобритания, показа мястото на Стоунхендж в долната част на картата и после начерта подобен триъгълник 5:12:13, като използваше Стоунхендж за връх на триъгълника и хоризонталния катет, успореден на екватора.
— Този триъгълник със съотношение на страните 5:12:13 разкрива оригиналното местонахождение на сините камъни в Уелс — разясни Лаклан. — Изключителни познания по геометрия за едно примитивно племе. Толкова изключителни, че според някои изследователи на древните са им помогнали.
— Мислех, че ще доказваш връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида — напомни Зоуи.
Лаклан се усмихна и намигна на Лили.
— Помниш, че го нарекох „хубав триъгълник“, нали?
— Да.
— Ами… ако сега продължим хипотенузата на този чудесен триъгълник ето по този начин…
— … да видим през къде ще мине.
Лаклан прелисти на карта на света и направи каквото казваше.
— Не е възможно… — ахна Лили, като видя крайния резултат.
Стрелата минаваше точно през Египет… делтата на Нил и… Гиза.
— Стоунхендж и Голямата пирамида в Гиза — гордо заключи Лаклан. — Най-сетне обединени.
— Което ни довежда до втората връзка — каза Джулиъс. — Връзката между всичко това и Титан, Сатурн и Юпитер. Разбираш ли… не са важни нито Титан, нито Сатурн, нито Юпитер. Важно е онова, което се намира зад тях.
— Зад тях? — не разбра Лили.
Лаклан се усмихна.
— Да. Проверихме данните, които ни изпратихте от Дубай, данните от бележките на Магьосника във връзка с Тъмната звезда и скоростта на нейното приближаване. Оказва се, че тя идва към нас иззад Юпитер. Оттук и важността на онова астрономическо събитие — изгряването на Сатурн над Юпитер. Просто казано, то е изключително важно, понеже ни позволява — за пръв път! — да видим тази страховита Тъмна звезда.
— Как? — попита Зоуи и дори се извърна от шофьорската седалка.
— Известна ли ти е концепцията за пространство-времето? — попита Джулиъс.
— И по-конкретно кривината на пространство-времето? — допълни Лаклан.
— Да, много уместно уточнение, брат ми — похвали го Джулиъс.
— Благодаря.
— Донякъде — отговори Зоуи. — Гравитационното поле на дадена планета изкривява пространството около нея. Чух веднъж да го сравняват с опъната гумена мембрана, върху която са сложени камъни…
— Точно така — каза Лаклан. — И всеки камък прави вдлъбнатина в гумената мембрана, което олицетворява кривината на пространство-времето. Така че ако се намираш в космически кораб и летиш покрай тези планети, траекторията ти ще се изкривява при преминаване в близост до всяка от тях, освен, разбира се, ако не използваш повече мощност.