Лаклан огледа плочата и извика:
— Тук има дупка! Квадратна. Някъде… двайсет на двайсет сантиметра.
— Точно като за Са-Бенбен — каза Зоуи. Погледна падналата плоча и сама се удиви на думите, които произнесе в следващата секунда: — Ами… да я вдигнем, а?
Започнаха работа веднага, като действаха много внимателно.
Преметнаха през Олтарния камък въжета и бавно го вдигнаха с помощта на окачена на тринога система от макари, задействана от дизелов двигател, който навиваше макарата.
Докато се занимаваха с всичко това, Лили разчисти дупката до основата на Олтарния камък. Междувременно Алби бе насочил телескопа към североизточния хоризонт и след малко извика:
— Виждам Юпитер!
И наистина през телескопа се виждаше малка оранжева точка, увиснала над хоризонта, идеално подравнена с външния кръг подпорни камъни и най-известния сред тях — Петата.
— Побързайте! — каза Зоуи на близнаците.
— Не можеш да ме пришпорваш, когато работя с национално съкровище — възмути се Джулиъс.
Бавно, безкрайно бавно, макарата повдигна голямата каменна плоча… после още по-нагоре, и изведнъж… с изненадващ глух звук, от който Джулиъс подскочи, внезапно се плъзна надолу и се намести в квадратната дупка, където бе стояла преди 4500 години.
Зоуи си погледна часовника.
3:48.
Оставаше им само една минута.
Зоуи бръкна в раницата си и извади от нея…
… горната част на Златния пирамидион.
Са-Бенбен.
Огненият камък.
Самият факт, че го държеше в ръцете си, я изпълваше с удивление. Са-Бенбен блестеше в нощта, златните МУ стени отразяваха лунната светлина, кристалният му връх блещукаше.
Зоуи се качи на разгъваемата стълба и погледна върха на вече издигнатия Олтарен камък.
Видя вдлъбнатината в горната му част и видя, че… тя идеално съответстваше на основата на Огнения камък.
— Добре… — прошепна тя. — Голямата пирамида и Стоунхендж. Да видим какво ще стане.
И сякаш свещенодействайки, постави квадратната основа на Огнения камък във вдлъбнатината на Олтарния камък… и изведнъж Олтарният камък сякаш смени облика си: сега приличаше на малък обелиск, заобиколен от застаналите като стражи в нощта трилити.
В този момент стрелките на часовника й показаха 3:49.
— Виждам Титан… — каза Алби.
В мощния телескоп най-голямата луна на Сатурн изглеждаше като обикновена точка, едва показваща се зад оранжевото кълбо на Юпитер. Точка, която бавно се издигаше.
Изминаха две минути.
— А сега виждам и Сатурн… Леле!
Една по-голяма точка се издигна зад Юпитер, движеше се почти забележимо. Пръстените едва се забелязваха. После Сатурн изплува над хоризонта на Юпитер и между двете планети се образува междина.
И в същия миг Стоунхендж, останал мълчалив и загадъчен цели четиридесет и пет столетия, внезапно оживя.
Невидим лъч с източник Тъмната звезда се стрелна над хоризонта, разряда небето над Петата, премина през външния кръг от подпорни камъни и се заби в Огнения камък, поставен върху Олтарния камък.
Огненият камък засия.
Ослепителна виолетова светлина се разля около него и освети с призрачното си сияние пръстена от трилити.
А после мечове от същата тази виолетова светлина — ярки, мощни лъчи, шест на брой — разсякоха пространството около Огнения камък като спици на колело и… улучиха няколко от върховете на изправените трилити.
И се случи още нещо.
Мъхът по повърхността на трилитите — странната комбинация от водорасли и гъби, която просто нямаше място тук, толкова далеко от морето — започна да излъчва бледозелено сияние.
И внезапно слабото сияние на мъха се комбинира с пукнатините и вдлъбнатините по повърхността на трилитите и върху тях се появиха изображения… изображения, за чието съществуване никой не бе подозирал.
Зоуи се вторачи онемяла в тях.
Изображенията върху трилитите изглеждаха странно познати, донякъде подобни на земните континенти… но не точно като тях. Различаваха се в известна степен, а познатите очертания на бреговите им линии бяха странно изкривени. На два от трилитите имаше нещо, което приличаше на граници на континенти.
— Това е светът — ахна Лаклан. — Всички те комбинирано показват карта на Земята, каквато е била преди милиони години.
— Какво? — прошепна Зоуи, без да съзнава, че шепне.
Лаклан кимна към сияещите изображения върху камъните.
— Това са континентите на нашата планета. Те са на сегашните си места, но преди издигането на нивото на океаните да им придаде познатите ни очертания. Създателят на това чудо го е направил както е било преда: много време.