Джак усещаше някакво замайване. Всичко това бе прекалено голямо и значимо: звезди, камъни, стълбове, върхове, астрономически дати. В някакво ъгълче на мозъка му се събуди споменът, че американците притежават Жертвения камък на майте.
Разтърси глава, за да прочисти мислите си, и върна Магьосника назад:
— Но защо трябва най-много да се страхуваме от самия човек?
Магьосника въздъхна:
— Заради възнагражденията — простичко обясни той. — Възнагражденията. „На онзи, който сложи всеки Стълб, се полага баснословна награда“ — така е изписано на стените на Абидос. Там намерих списък на шестте награди, изброени под гравюра на Рамзес II и баща му Сети I — издълбан в камъка надпис, който археолозите отдавна са решили, че е само за украса. Но шестте изброени награди са: знание, топлина, зрение, живот, смърт, власт. — Лицето на Магьосника потъмня. Джак… Никой не знае какви точно са наградите, но те определено са безценни. Например аз вярвам, че „топлина“ означава източник на енергия — забележи, неизчерпаем източник на енергия, а „знание“ означава някакво велико проникновение, до което още не сме достигнали.
Джак слушаше внимателно. Изведнъж интересът на Съединените щати в успеха на мисията ставаше съвсем обясним, да не говорим за възмутителното нападение на китайците срещу фермата му и опита им да сложат ръка на Огнения камък.
Магьосника продължи:
— При този залог, пристигането на Тъмното слънце и възможния край на нашия свят мога да разбера поемането на риск от страна на някои нации, за да се сдобият със Стълбовете и да ги сложат, където трябва. Ако не друго, историята ни е научила на едно: когато залогът е голям, хората са способни на всичко.
В този миг пътническото отделение на хеликоптера потъна в мрак, но веднага се освети от червеникавата светлина на резервното осветление. Едновременно с това се разнесе звън на предупредителна аларма. Високоговорителят на интеркома над главата на Джак изпука.
— Ловецо, наближаваме системата на клисурата Ву — разнесе се гласът на Астро. — Приблизително време на пристигане — девет минути. И ще цъфнем на техните радари като голяма шибана коледна свещ. Надявам се, че си бил прав.
— Хайде — каза Джак и стана. — Да се облечем. Целта ни е под охрана, ние оглавяваме местния списък на най-издирваните лица, така че трябва да влезем дръзко и най-вече да го направим бързо. Просто стой близко до мен. Време е да свършим започнатото от теб и да се сдобием с Философския камък.
Системата от капани на Лао Дзъ под Магьосническата планина,
провинция Съчуан, Централен Китай
5 декември 2007
Полковник Мао Гонли изруга гръмогласно.
За четирите дни, откакто бе пленил Макс Епер и го бе изпратил в Синтан за разпит, неговият отряд бе напреднал съвсем малко в системата подземни тунели, защитаваща легендарния камък на Лао Дзъ.
Напредването им бе затруднено от многобройните препятствия срещу неканени гости — капаните.
Мао отново изруга. Трябваше да предвиди това.
В продължение на над 3000 години китайските гробници бяха известни с изобретателните си защитни механизми: например комплексът от гробници на император Цин в Сиан — домът на забележителните китайски теракотени воини — беше оборудван с автоматични арбалети и „убиващи дупки“, от които непредпазливите археолози бяха поливани с масло и течен катран.
Но клопките, защитаващи тази система, бяха на порядък по-сложни и надминаваха всичко, което Мао бе виждал — изобретателни, но едновременно с това непрощаващи.
Вече бе загубил деветима… и всички по ужасяващи начини.
Първите трима, на които бе писано да умрат, така и не бяха влезли много навътре след мястото, където бе монтиран капанът — цилиндричен вход в стената. Вратата внезапно се завъртя, заключи ги… а после от една кухина в тавана бликна жълта течност с гадна миризма, която обля залостените в капана нещастници. По-късно установиха, че става дума за примитивна форма на сярна киселина.
Това накара хората му да взривят вратата с пластичен експлозив С–2, за да влязат по този начин във вътрешната зала, единственият изход, от която бе ниско разположен тесен тунел в отсрещната стена.