Позната USA-снаха: нашенецът я подбирал по негови си критерии; разбира ги той тия работи: заоблености разни, красоти и екзотика; очите и — очи, филмовите звезди — на второ и трето място; ханш и други едни работи, че и две хубави внучета снесла, да радват старите… ама на — излязла кукумберка! Как може, викала, да говорите на този грозен език; не искам в моята къща да го чувам… Нашенецът виновно гледал в земята — да бе, как е могъл толкова години да говори на този грозен майчин език… лоша работа! Добре, че не се наложило, с младите да са под един покрив, ами си били все всред нашенци, дето милеят за грозните ни хубости.
Знайно е — като си смениш позата, лошия сън го сменя хубав; а и гърбът ми, май, ще има нужда от лятна супа със седем букви. Полуоборот и шезлонгът вече е буковият, с пъстрото като цирково шепито платно; двата ми крака вирнали мушките по хоризонта; защо ли са с подпетените вълнени чорапи. На левия е кацнал съседът, а на десния — съседката. Наоколо са проснали бял китеник от преспи дълбок сняг и разрината Магистрална пътека-1 към комшулука. Хайде, викат, че много се заседяхте в тази пуста Америка! Идвайте да караме заедно празниците; камината бумти; направили сме пресни суджуци от дъртата коза и овена; ще ги дялнем на гребенче и — на дилафа! Че да се наприказваме като хората — на звучен български!
По трасето София — Букурещ на всеки три часа, в пълна тишина, прелита сребърна пура с дълга къдрава опашка — гаргите не и обръщат никакво внимание.
— Идваме, комшу! Както е рекъл народът: всеки кукумбер да си знае шезлонга!