Докато Боунс бе зает с изваждането на артефакта, Мадок правеше снимки на изсечените в камъка глифи с водонепроницаемия си телефон. Почти сигурно пещерата е била суха, когато са сложили олтара в нея, и като се има предвид картата на местните подпочвени води, древните маи бяха намерили начин да изпомпат водата. Очевидно само толкова дълго, колкото да сложат олтара и златния артефакт. Защо го бяха направили, беше тайна, която Мадок много искаше да разкрие, особено ако отговорът беше свързан с издирвания от Бел Град на Сянката.
Той върна сигнала, след това посочи към изхода. Щяха да излязат в същия ред, както на влизане, с Мадок накрая, който щеше да прибере и пилотното въже. Боунс пръв влезе в пасажа, бутайки пред себе си подемния балон. Миранда го последва отблизо. Твърде отблизо за вкуса на Мадок. В нетърпението си тя разбърка тинята. Той почука с ръкохватката на ножа си по кислородната бутилка, за да привлече вниманието ѝ, след това направи успокоителен жест.
По-бавно.
Иззад стъклото на водолазната си маска Миранда го изгледа с раздразнение, но това кратко прекъсване даде малко пространство на Боунс.
Когато Мадок се промуши през препречващите входа към пещерата корени, видя Боунс да се издига към лазурния кръг от дневна светлина в центъра на пещерата, а Миранда отново го следваше плътно. Мадок раздразнено поклати глава и точно се готвеше да развърже монофилното влакно, когато видя Боунс рязко да отпуска лявата си ръка, а дланта му, плоска като острието на нож, разсече водата около него.
За Мадок не беше трудно да разтълкува сигнала.
Стой на място. Нещо не е наред.
Той пусна все още завързаното пилотно въже, ритна с крака и размаха ръце, за да настигне Миранда и успя да я хване за жилетката на по-малко от метър от отвора и да я дръпне назад. Докато го правеше, изпусна малко въздух от своя баластен компенсатор, за да се отдалечат от повърхността.
Миранда обаче имаше други идеи. Тя се извърна, стрелна го с един от своите погледи а ла Медуза и зарита силно с крака, за да му попречи да я дърпа надолу. Един от размаханите плавници го блъсна по ръката и той разтвори пръсти. Това ѝ позволи да се стрелне нагоре, а Мадок започна да потъва като камък.
Изплю регулатора си и извика предупредително във водата, но Миранда дори не се обърна.
Миранда нямаше представа защо Мадок се побърка и я нападна. Може би беше объркал пълнежа на своите бутилки и сега дишаше някаква екзотична смес от газове. Или просто се беше паникьосал.
Друга възможност беше той и неговият приятел да се опитат да откраднат диска.
Съмняваше се, че случаят е такъв, но не можеше да се сети за по-добро обяснение на възмутителното поведение на бившия военноморски тюлен.
Изскочи на повърхността и веднага ритна с крака, за да се отдалечи от Боунс. Едрият индианец се беше ухилил като луд.
— Какво има? — извика тя.
И в този миг осъзна, че това не беше усмивка, а по-скоро гримаса. През стиснати зъби той отговори.
— Имаме компания.
Случващото се беше като дежавю. Един див на вид местен се беше надвесил над нея и Боунс. Не беше от по-раншната двойка, а някакъв друг тип, но единствената разлика освен тази беше, че мъжът беше насочил голям револвер.357 „Магнум“ срещу тях.
Много беше подценила решимостта и възможностите на местните бандити.
— Престанете да ми губите времето! — извика мъжът. Говореше английски с лек акцент. — Дайте ми намереното или ще убием вашите приятели!
След тази зловеща заплаха той отстъпи от ръба на карстовата дупка, но скоро се появи отново, стиснал конската опашка на Ейнджъл с една ръка. Другата притискаше цевта на пистолета в нейната челюст.
Миранда неволно ахна. Къде беше баща ѝ? Мъртъв ли беше вече?
Боунс извади ръцете си от водата.
— Забави малко топката, момче. Пистолетът е у теб, значи и парите са за теб. Справедливо ли е, как мислиш?
Мъжът отново насочи пистолета към Боунс.
— Съкровището, което намерихте! Донеси го тук!