Мъжът издаде брадичката си напред и сви устни в знак, че няма да говори.
Боунс го гледа в продължение на няколко секунди, после плъзна поглед по останалите мъже.
— Добре, не ми се искаше да го правя, но ти, изглежда, няма да ми оставиш друг избор. Мадок, ще ми трябва литър машинно масло и четири пръчки, дълги около петнайсетина сантиметра. Нали разбираш, два пъти дължината на твоя…
— Да, разбрах — побърза Мадок да го прекъсне. Той стана и се запъти към мястото, където бяха оставили екипировката си, като се преструваше, че търси поисканите неща.
— Какво ще правите? — попита Миранда, разигравайки невинно любопитство. Тя знаеше много добре какво ще прави Боунс и въобще не изглеждаше ужасена.
На Мадок му стана неприятно от това. Спомни си как безстрашно и резултатно бе повалила един от нападателите и реши, че Миранда Бел е нещо повече от онова, което човек може да види на пръв поглед.
— Това е номер, който научих по време на военната си служба — отговори Боунс с радостно очакване. — Гарантирано ще накара всеки да проговори. Разбира се, ако преди това не умре. Доста е гадно. Машинното масло е основната съставка. Иначе не можеш да вкараш пръчката.
— Къде?
Преди Боунс да успее да отговори, друг от пленниците се загърчи и закрещя в широката лепенка, която запушваше устата му.
— Мадок, задръж — подвикна Боунс. — Чакай да видим какво има да казва този шегаджия.
Той залепи отново устата на мъжагата с револвера, а после дръпна тиксото от устата на другия.
— Добре, амиго. Говори!
— Наеха ни да ги проследим — кимна онзи към Бел и дъщеря му. Английският му беше развален, но разбираем. Дадоха ни пари и оръжия и казаха да ги проследим. Десет хиляди песос, ако вземем онова, което намерят.
— Кой ви нае? Картелът?
Мъжът поклати глава.
— Не. Двама мъже. Не съм ги виждал преди. Богати типове. Опитаха се да го скрият, но видях модните им прически и женските им нокти.
— Мексиканци? Грингос?
— Не звучаха като грингос, но… — Мъжът сви рамене. — Казаха само възрастния мъж и момичето. Не знаехме, че си имат компания.
— Да. Обичаме да прецакваме добрите планове на разни боклуци и долни типове. В случай че не знаете, вие, момчета, сте от последните.
Мадок приклекна до Боунс.
— Хайде, трябва да научим повече от това. Как са ви намерили тези типове?
Мъжът поклати безпомощно глава.
— Кълна се, не знам.
— Идват ли подкрепления? Имате ли приятели, които ви чакат в гората?
Мъжът поклати глава.
Боунс погледна към Миранда.
— Какво мислиш? Казва ли истината?
Миранда започна да обмисля въпроса с изиграна сериозност.
— Не знам. Изглежда има само един начин да разберем. С пръчка и машинно масло.
— Моля — изпъшка пленникът. На очите му се появиха сълзи и във въздуха се понесе миризмата на прясна урина.
Боунс го накара да млъкне с парчето лепенка и се изправи в целия си ръст.
— Това е всичко, което знае. Типичен мошеник. Никаква сила. Предлагам да ги съблечем голи и да ги набием на колове. Това е стар индиански номер.
— Не мисля, че трябва да стигаме толкова далеч — възрази Мадок, който вече не беше напълно сигурен, че неговият приятел се шегува. — Взехме им оръжието, телефоните и ключовете. Ще им трябва време, за да се освободят, и няма да могат да ни последват, нито да се обадят за помощ. Повече ме притесняват типовете, които са ги наели.
— Ей, чакайте — извика Ейнджъл. После забърза и спря пред мъжа, който по-рано я беше държал под прицел със своя револвер. Няколко секунди го оглежда с хладен поглед и след това с бързината и яростта на гърмяща змия го изрита в главата. Тя се килна назад и тялото му се отпусна, защото изгуби съзнание. Тогава Ейнджъл се обърна към Мадок.
— Съжалявам, но трябваше да се освободя от това.
Мадок ѝ се усмихна, след това се обърна към Бел.
— Очевидно някой ви преследва. Някакви идеи кой може да е?
Бел поклати глава, но очите му се стрелкаха неспокойно насам-натам.
— Никой не знаеше, че ще дойдем тук.
Мадок се убеди, че Бел знае повече, отколкото признава, но реши да не го притиска.
— Имам идея как можем да разберем, но първо трябва да научим какво е толкова важно в този диск. — Той погледна към Боунс. — Като стана дума за него, къде е?
Миранда отговори с готовност:
— Трябваше да го срежа.
— Добре си направила — вметна Боунс. — Момичето има бърза мисъл.
Мадок познаваше добре стария си приятел, така че различи похвалата и я прие безусловно. Както обикновено, Боунс правеше онова, което беше негово натрапчиво поведение: да търси романтична връзка с красивата жена, която току-що е срещнал. В определен момент дори ще успее да се убеди, че това е истинската любов и жената е онази, която е чакал. Беше обичайната схема, с тази разлика, че според усещането на Мадок Миранда ще се окаже имунизирана срещу чара на Боунс. А това щеше да подлуди едрия чероки.