— Убили са куче? — прекъсна го Боунс. — Не е хубаво. Кучето не трябва да се убива.
— Чероките не ядат ли кучета? — попита Мадок и се ухили.
Боунс го изгледа кръвнишки.
Бел се усмихна.
— Съживили го, за да покажат властта си дори над смъртта. Действие, което накрая им позволява да победят Господарите на Шибалба. Аз смятам, че този мит, както и всички останали, е символично описание на действителни събития. Истинско пътуване да Шибалба. Това, че символът на кучето е толкова очебиен, ми подсказва, че този диск е карта. Пътеводител до онова, което аз наричам Град на Сянката.
— Ако не означава буквално задгробния живот, какво е тогава? — настоя Мадок да узнае.
— Може би се отнася да съперничеща цивилизация, непозната на историята, която предизвиква краха. Ще разберем със сигурност, когато го намерим. — Бел сви рамене. — Мога да преведа само част от глифите. Останалите са прекалено сложни. Сигурен съм обаче, че се движим в правилната посока.
— Все още ми се струва малко като скок в неизвестното — каза Мадок.
— Аз съм за — намеси се Боунс. — Тръгвали сме и по по-слаби следи от тази.
— Прав си — съгласи се Мадок. — Разбирам защо търсачите на съкровища и мародерите на гробници търсят това място, но защо Там Бродерик се интересува от него?
Бел разпери ръце в жест на незнание.
— Ще трябва да я попитате. Мога само да предположа, че знае някаква важна тайна информация.
Мадок от опит знаеше, че Там ще разиграе картите си, без да даде на някого да надникне в тях, като разкрива само толкова, колкото да започне играта. Вероятно имаше основателни причини да пази информацията в тайна, но въпреки това беше досадно.
Той кимна.
— Предполагам, ще разберем, когато намерим Града на Сянката.
— Да — съгласи се Бел. — За съжаление няма да мога да завърша дешифрирането на пътеводителя без малко чужда помощ.
— Трябва да идем на някое цивилизовано място — предложи Миранда. — Някъде, където има обхват на мобилните телефони и интернет.
Бел поклати глава.
— Помощта, от която имаме нужда, не е достъпна онлайн. Има само един човек, който може да ни помогне. Тони Гриего от Националния институт по антропология и история. Той е най-големият авторитет в превода на маянски глифи и е администратор на древния град Чичен Ица. Намира се само на няколко часа път от тук.
— Утре — каза Мадок. — В момента се нуждаем от почивка.
Бел отстъпи със свиване на рамене и се зае отново да проучва артефакта, но Мадок подозираше, че е благодарен за почивката.
След това се обърна към Боунс:
— Ези-тура за това кой ще поеме първото дежурство.
Боунс извади монета от едно песо и я сложи на палеца си.
— Казвай.
Намеси се Ейнджъл:
— Ако монетата няма три страни, ще се наложи да измислите по-добра система.
— Четири страни — обади се Миранда и излезе напред.
Мадок направи гримаса, но се опита да потисне разочарованието си.
— Мислех, че ще ми правиш компания, докато дежуря.
Боунс се усмихна на Миранда.
— Да направим отбор, а? По борба например?
— Мечтай си — отговори язвително тя. — А ти — тя посочи Мадок — трябва да си по-досетлив. Ние с Ейнджъл нямаме нужда от бавачки.
Мадок вдигна ръце.
— Предавам се. Всеки ще получи смяна. Вие ли ще изготвите разписанието, или ще ми се доверите аз да го направя?
Миранда сви рамене.
— Давай.
Боунс се изкиска, след това се хвърли на едно от леглата.
— Събудете ме, когато дойде моят ред. — Той сплете пръсти зад тила си и веднага започна да похърква.
Мадок се обърна към Миранда.
— Искаш ли първата смяна? Баща ти може да се зарадва на малко помощ при превода на диска.
Миранда кимна.
— Сигурно, но няма да съм му от голяма полза. Той е специалистът. Аз съм по грубата работа.
Това признание изненада Мадок.
— Мислех, че си…
— Археолог? Не съм.
— Още не е късно — намеси се Бел, засмя се, но престана, защото получи пристъп от хрипове.
Миранда се усмихна тъжно.
— Трябва да си стои вкъщи — тихо каза тя — И да преподава. А не да търси изгубени градове по средата на нищото. Но я се опитай да му го кажеш.
— Защо не иска?
— Нали си спомняте, че преди няколко години светът уж щеше да свърши.
— 2012. Апокалипсисът според календара на маите.
— Точно така. Но не се случи, нали? Няколко години преди това татко написа една книга в съавторство с един гуру на Новата епоха, че краят на маянският календар не означава буквален край на света, а начало на… ами началото на нова епоха. Неговият съавтор правеше всички тези откачени изявления. Сделката с книгата трябваше да му осигури старините. В продължение на няколко месеца се продаваше много добре. До януари 2013 и след това — край.