Тя щракна с пръсти, за да подчертае думите си.
— Татко се опита да се върне да преподава, но университетът прекрати мандата му. Нарекоха книгата „срамна“. Не искали да имат нищо общо с него. И тогава, защото бедата никога не идва сама, започнаха проблемите му с дишането. Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). — Тя поклати глава. — Можете ли да повярвате? А никога не е пушил. Вероятната причината, казват, е, че толкова години е дишал прахоляци при разкопките. В момента е в началото на третия стадий, така че можеше да е по-лошо. Лекарствата помагат, затова още няма нужда да разнася кислородна бутилка. Но не може да копае или да се гмурка както преди.
— Защо тогава е тук? — попита Ейнджъл. — Само заради парите ли?
Мадок беше доволен, че Ейнджъл зададе въпроса. Ако той го беше направил, Миранда вероятно щеше да се обиди. Към Ейнджъл беше много по-добронамерена.
— Не. Има други начини за изкарване на пари. Мисля, че онова, което наистина желае, е изкупление. Ако намери Града на Сянката, това ще е неговото завещание, но не може да го направи сам. Затова реших да си взема отпуска и да дойда да му помогна.
— Какво работиш?
Миранда се поколеба, а очите ѝ се местеха от Мадок върху Ейнджъл и обратно.
— Отговорът, който се предполага да ви дам, е, че съм консултант на една международна компания за технически разработки.
— Ченге? — досети се Мадок. — ЦРУ?
Устата на Миранда трепна, но тя нито потвърди, нито отрече думите му.
— Това обяснява защо си толкова корава — каза той, надявайки се, че ще го приеме като комплимент. Разбира се, това обясняваше много повече: например защо Там Бродерик, старши оперативен агент на ЦРУ, се беше заинтересувала от дейността на Бел.
Миранда се усмихна, а погледът ѝ се спря отново върху Ейнджъл.
— Това е само работа, а аз винаги съм си била корава.
Смехът на Ейнджъл беше толкова силен, че накара Боунс да изръмжи.
— Стига си крякала като шантав койот. Опитвам се да поспя.
— Предполагам, че нашата помощ всъщност не ви е нужна — призна Мадок. Но Миранда го изненада с широка усмивка.
— Напротив, много е готино. Радвам се, че сте тук.
10
Нощта се оказа спокойна, както и дългият два часа път във вътрешността на Юкатан до древния град Чичен Ица, разположен на няколко километра от магистралата покрай претъпкано двулентово шосе, което трябваше да споделят с автобусите, превозващи туристи от Канкун. От пътя, който свършваше в един паркинг, руините не се виждаха. Мястото беше пълно с туристи с шапки и слънчеви очила, вонящи на кремове срещу изгаряне, които се редяха на опашка в очакване обектът да отвори. Бел ги поведе настрана от тълпата и туристическия обект към един от близките хотели в курортния комплекс.
— Главната квартира на Тони е в Писте, но държи стая тук в хотела, така че да е близо до обекта — обясни Бел.
— Тук няма ли музей или нещо подобно? — попита Мадок.
— Има, но Тони не се занимава пряко с него. А и така или иначе музеят прилича повече на магазин за сувенири. Чичен Ица е вторият най-посещаван археологически обект в Мексико. За съжаление всички тези туристи, пипащи руините и къртещи парчета мазилка за спомен, са оставили своя отпечатък, затова правителството прави всичко възможно да ограничи последствията. Повечето от паметниците са оградени. Можеш да гледаш, но не и да пипаш.
— Значи няма да разгледаме забележителностите? — попита Боунс със съжаление в гласа.
— Предполагам, че може да се присъедините към тълпите — каза Бел с малко насилена усмивка. — Но ви предупреждавам, че ще изпитате разочарование.
Боунс сви рамене.
— Щом сме тук, защо да не разгледаме? — Той се обърна към Миранда. — Какво ще кажеш? Да се поразходим малко?
Мадок се приготви за предстоящата атака, но Миранда го изненада, защото погледна към Ейнджьл.
— Да, ако и останалите искат.
Мадок поклати глава.
— По-добре да бъдем заедно и да не се набиваме на очи. Поне докато не получим онова, заради което дойдохме тук.
— Ако Тони успее да ми помогне да разбера какво пише на пътеводителя — обеща Бел, — ще имате възможност да видите руини, които не са включени в официалния маршрут.
— Все още — подхвърли Ейнджьл.
Бел помоли мъжа на рецепцията да звънне в апартамента на Гриего и след кратък, но въодушевен разговор ги заведоха до жилището на антрополога. Антонио Гриего беше як мъж с прошарена коса и спретнато подстригана брада. Естественият му матов тен бе потъмнял до траен тъмен бронз през дългите часове, прекарани под юкатанското слънце. Подобно на много от археолозите, които Мадок бе срещал, той изглеждаше по-земен, отколкото заключения в своите кули от слонова кост академичен елит.