— Искаш ли да застана тук със зверски вид? Това ще прогони любопитните.
— Ако не стане с мутрата, вонята ти ще свърши работа — подхвърли Ейнджъл.
— И аз те обичам, сестричке моя.
— Може би само докато сме вътре — каза Мадок. — Няма смисъл да се разделяме.
Мадок хвана Ейнджъл за ръката и заедно влязоха в крачка с останалите пред тях, които вече бяха започнали да се изкачват по стъпалата на Змията. На Бел му беше трудно да не изостава от Гриего и когато наближиха входа на кулата, хриптенето му се смени с притеснителен пристъп на кашлица. След минута или две почивка, той даде знак, че е готов да продължат и последва Гриего през правоъгълния вход.
Мадок даде знак на Боунс да ги настигне, след това той и Ейнджъл последваха Бел.
Вътре платформата се извиваше плавно нагоре до двуетажна площадка, откъдето се откриваше гледка към целия туристически обект. Над трите върха се виждаха Замъкът и няколко други паметника, но Гриего се интересуваше повече от нещо в сградата. Той светна фенерче писалка и освети каменната стена.
На пръв поглед им се стори груба, неукрасена, но когато Гриего плъзна пръсти по един от блоковете, Мадок започна да различава очертанията на маянски глиф, доста ерозирал в течение на вековете.
— Ето същото изображение — каза мексиканецът.
— Да, сеноте — потвърди Бел с кимване. — Но изображението на пътеводителя почти сигурно предхожда Чичен Ица.
— Чарлз, това е само предположение. Това не е символът за свещен кладенец. Виждаш ли тези белези тук като от шарка? — Той почука с пръст по няколко петна по края на тухлата. На Мадок му беше трудно да различи петната от белезите на времето, но Бел очевидно не изпитваше подобни затруднения.
— Млечният път, разбира се.
— Когато глифът за сеноте — буквално дупка — се появи в съчетание с Млечния път, той се превръща в orificio que conduce al cielo. Дупката, която води в небето.
Боунс, който точно се беше присъединил към тях, се засмя.
— Познавах някога ученичка католичка, която имаше една…
— Не ме карай да те блъскам от площадката — заплаши го Ейнджъл и го накара да млъкне.
— Какво е значението на Млечния път? — полюбопитства Мадок.
— През нощта от този прозорец без осветление гледката към Млечния път, издигащ се над Замъка, е драматична. Маите са вярвали, че това е мистичният път, по който душите се спускат в подземния свят.
— Път в небето, който води под земята — подхвърли Боунс. — Да бе. От друга страна, защо пък не?
— Значи дупката, водеща към небето, е врата? — попита Мадок.
— Може да означава врата или порта, но най-често думата се превежда като паст.
— Паст или уста.
Гриего се обърна към Бел.
— Покажи ми отново снимките.
Бел отвори лаптопа, а Гриего започна да ги прехвърля една след друга, докато не намери онази с глифа, който американецът беше сбъркал със сеноте. Той потупа с пръст по допълнителните очертания. — Когато видях това, разбрах, че не бъркам.
— Трябва да призная — каза Бел, — че нямам представа какво е.
Гриего освети друга част от стената и намери изображение, което, общо взето, беше като първото.
— Това не е глиф, а съзвездие. Змия.
Боунс се наведе и започна да разглежда внимателно изображението на екрана.
— На мен ми прилича на Хъмпти-Дъмпти. В центъра има голям овал и ръце и крака като клечки. Като се замисля обаче, май повече прилича на един от автопортретите на Ейнджъл.
Тя стовари един юмрук в рамото му с такава сила, че го накара да изстене.
— Ау!
— Съгласен съм с Боунс — намеси се Мадок. — Не виждам змия.
— Това е, защото не изобразява змия. Централната фигура е Офиукус, или Змиеносецът. Хоризонталната линия, която минава през него, е змията: на латински Serpens Caput, представляваща змийската глава, и Serpens Gauda — опашката на змията.
Бел също не беше убеден.
— Гърците са виждали Офиукус и Serpens сред звездите, но това не означава, че и маите са го правили.
— Прав си — съгласи се Гриего. — Нашето разбиране на класическата маянска астрология е печално непълно, но една част от изображенията са универсални. Например това на Скорпион е еднакво и в двете култури.
— Чудесно, и какво е посланието в случая? — настоя Мадок. — Следвай звездите?
— Ако свържеш храмовете на Чичен Ица, крачейки по пътя, както са го правили древните жреци, поемеш на юг от Edificio de las Monjas — Женския манастир — той посочи към задната стена. После към невидимите постройки. — Къщата на тайнствения надпис. И Змията — тук. — Обърна се и посочи една пирамида, край която бяха минали на идване. — И Гробът на върховния жрец — там. А в тази посока… — сега посочи място на северозапад, Мадок не видя храм, а долина без дървета — е сеноте. Пастта на змията. Всички те са свързани. Новият град със Замъка, храма на Кукулкан, Пернатата змия, в неговия център, следва същия път, който води до другото свещено сеноте. Маите са вярвали, че Кукулкан е изпреварил Чаак, бог на дъжда, който живеел на дъното на сеноте. Този символизъм се проявява отново и отново в тяхната архитектура.