— Да, той ни следи.
— Поредният наемен убиец? — попита Ейнджъл.
— Трудно е да се каже. Мисля, че трябва да го питаме. Изчакай тук. — Той тръгна напред. Крачеше бързо, но тихо, опитвайки се да остане точно зад мъжа, за да не го види.
Отпред Боунс разиграваше цяло представление: махаше диво с ръце и говореше високо за постройката, Женския манастир, който наближаваха.
Всъщност това не беше истински женски манастир и никога не е бил, но фактът не пречеше на Боунс да ръси неприлични шеги.
Мадок се доближи на десет метра до плячката си, преди мъжът да осъзнае, че го следят.
Той се завъртя с панически израз на лицето, след това хукна.
Мадок протегна ръка да го хване, но мъжът се измъкна и спринтира под кос ъгъл, насочвайки се право към гората.
— Пфу! — изръмжа Мадок и се втурна да го гони, макар да знаеше, че от това нищо няма да излезе. Възможността да хване мъжа, преди да влезе в гората, беше малка, а да го намери, след като се вмъкне в гъстата джунгла, беше още по-малко вероятно.
Но когато стигна до линията на дърветата, беглецът рязко спря и опита да се издигне над земята, сякаш искаше да направи задно салто. Маневрата завърши по гръб, а Ейнджъл се озова над него и едното ѝ стъпало натисна гърлото му.
Тя вдигна поглед към Мадок, който се приближаваше.
— Обичам те, но знаеш, че не бива да ми казваш да чакам.
— Извинявай — отговори Мадок. След това коленичи до борещия се пленник на Ейнджъл.
— Е, приятелю — заговори той на испански, — започвай да говориш. Защо ни следиш?
— Да ви следя? Не, господине, бъркате…
Кракът на Ейнджъл го натисна по-здраво и пресече отрицанието му.
— Хайде да опитаме отново — каза Мадок. — Защо ни следиш?
Мъжът изхърка нещо, докато Ейнджъл малко отпусна хватката си.
— Исках само да ви предупредя.
— За какво?
Отговорът на мъжа беше дрезгав шепот, който нямаше нищо общо със стъпалото на Ейнджъл.
— La Hermandad de la Serpiente! Те никога няма да ви разрешат да намерите Ciudad de Sombre.
11
Изабела Белтран остана сигурно на седлото, стиснала го здраво с бедра и с безупречно изправена стойка, докато жребецът се стрелна покрай варела[12], изпълни три четвърти контур около него и отново се впусна в галоп. Тя държеше юздите свободно, оставяйки животното да прави онова, което знаеше как да върши, но готова да му покаже кой е господарят, ако се нуждае от напомняне. Но така и не се наложи.
Вече не се налагаше.
Преди време, когато току-що го беше купила, беше задължена да използва много по-здрава ръка, но сега той не само знаеше кой командва тук, но и какво трябва да прави. И го вършеше, без да е нужно да го подтикваш.
Този урок животните учеха много по-добре от хората.
Заобиколиха втория варел и точно когато жребецът се втурна в галоп към следващия, с крайчеца на окото си тя видя колата на Ектор на автомобилната алея. Помисли си дали да не завърши тренировката — мразеше да прекъсва жребеца, защото това само щеше да го обърка следващия път, когато тренират. Но също така знаеше, че чичо ѝ не би дошъл втори път лично само в течение на няколко дни, ако не става дума за нещо важно. Изабела дръпна юздите и насочи коня в тръс към оградата, докато Ектор спря отвън и слезе, за да се срещнат.
Напоследък доста мислеше за него и не само заради риска от онова, което би могло да бъде разкрито, ако сенотето стане известно на обществеността. Възможността Ел Гия и свързаното с него проклятие да са истински, бе извадила на повърхността всички истории на Ектор. А това я накара да постави под въпрос избора, който беше направила.
Искаше нейният баща, мир на душата му, да се гордее с нея, но дали той беше искал да тръгне по неговите стъпки, или по тези на чичо ѝ?
— Мислех, че ще ми се обадиш — подвикна тя. — Какво реши — ще включиш ли федералните?
Когато тръгна към оградата, Ектор имаше замислен вид.
— Археолозите се наложиха над мъжете, които бях наел да се оправят с възникналото положение.
Изабела накара коня да спре, но не слезе.
— Искаш ли аз да организирам намеса?
Той поклати глава.
— Злото вече е сторено. Реших да опитам друг подход. Но не затова съм тук.
— А за какво? Другият проблем? Хондурас? Да не би някой наистина да е намерил Ел Гия?
Ектор избягна да я погледне в очите.
— Всички си отидоха.
— Отидоха?
— Мъртви са.
— Какво искаш да кажеш с всички? Всички болни от треска?
12
Състезание с варел — конно състезание по време на родео, при което конете обикалят предварително разположени варели, описвайки около тях контур с формата на четирилистна детелина. — Б. пр.