Извади навито въже, върза края му за дръжките. След като свърши, отмери няколко дължини от въжето, отряза ги, и подаде остатъка на Боунс.
— Дръж го — каза той и прехвърли тежката торба през ръба на пропастта.
Торбата се стовари върху най-близкия шип, станал трошлив през годините, и той се отчупи със звук, напомнящ трошенето на кости. Вдигна се и облак прах. Торбата продължи да пада, дърпайки извиващото се въже в бездната. Почти едновременно със строшаването на шипа се чу друг звук — дълбоко боботене, от което каменният под потрепери. Тогава мястото, върху което стояха, се раздвижи, плъзгайки се напред, като отчасти покри падината. Каменната платформа от другата страна на пропастта също се раздвижи, плъзна се напред от противоположната посока и напълно покри празнината.
Разместването беше толкова неочаквано, че почти ги извади от равновесие. Мадок и Ейнджъл реагираха инстинктивно, заставайки по-разкрачено. Същото направиха Боунс и Миранда. Тя хвана баща си за ръката, за да му помогне да запази равновесие. В този момент Боунс се раздвижи, опитвайки се да изтегли торбата с оборудването им, но усилията му се оказаха напразни. Когато челните части на двете платформи се озоваха на двайсет и пет сантиметра една от друга, те спряха да се движат. Сега Мадок можа да различи отпечатъците от кучешки лапи, изсечени в камъка от другата страна.
— Ето следите — каза той и посочи отпечатъка. — Стъпете там. Побързайте.
Стиснал Ейнджъл за ръката, прекрачи тесния отвор и стъпи на другата платформа. Миранда и Бел бързо ги последваха. Боунс, който още влачеше въжето, вързано за тяхната жертва заместител, следваше най-отзад. Щом премина и той, двете платформи отново се раздвижиха, плъзгайки се обратно до първоначалното си разположение, преди да спрат. Единствената разлика беше, че сега петимата изследователи бяха заседнали в средата на помещението.
От другата страна на платформата имаше още един канал, но за разлика от онзи, който току-що бяха прекосили, беше сравнително плитък — с дълбочина около метър и осемдесет. Човек можеше да се спусне по стръмно каменно стълбище на дъното му. В двата му края имаше други стълбища, които се издигаха до трета платформа в далечината. Нямаше шипове, нито останки от скелети, но дъното на канала не беше празно.
Мадок насочи лъча на фенерчето надолу, който разкри нещо, приличащо на дълга редица изсъхнали храсти с бодли, покрити с фино черно прахообразно вещество, подобно на кадифето на еленови рога.
Боунс, който навиваше въжето, за което беше вързана торбата с оборудването, надникна през рамото на Мадок.
— Може би за маите гной е означавало нещо друго?
— Така ли мислиш? — попита Миранда. — Никога ли не си чувал за нещо, наречено стафилококова инфекция? Или кандида и аспергилус?[21] Черният прах покрива всичко. Залагам петдесетачка, че това е някаква плесен. Дори да успееш да минеш, без да се одраскаш, ще вдишаш спорите. А татко е особено уязвим заради неговата хронично обструктивна белодробна болест.
— Възможно ли е плесен да оцелее тук долу? — попита Ейнджъл. — Имам предвид, че са минали стотици години. Нали така?
— Има доказателства, че някои гъбични спори могат да „спят“ поне четвърт век. А и дори да са мъртви, може да са произвели токсични или канцерогенни химически съединения. Малко са хората, които осъзнават, че гъбичните заболявания убиват всяка година повече хора от маларията. Освен това са много трудни за лечение. — Тя усети, че всички са я зяпнали, и сви рамене. — Трябваше да изкарам курс по инфекциозни заболявания във връзка с моята работа.
— И така, какво трябва да направим тук? — попита Боунс. — Може би друго жертвоприношение? Да задействаме някакъв механизъм и да преминем над тези трънаци.
Мадок поклати глава.
— Не мисля. Смятам, че това е било друго изпитание за поклонниците. За да стигнат до Шибалба, трябвало да са готови да минат през тръните и да рискуват да се заразят от… каквото там е било. — Той погледна към Бел за потвърждение и си спечели едно кимване.
— Това не е възможно за нас — каза Миранда. — Трябва да има и друг начин.
— Можем да дойдем с огромна опаковка екзодерил[22] — предложи на майтап Боунс.
— Ще ги изгорим — каза Мадок. — Нали си спомняте как се строшиха шиповете? Макар въздухът тук да е влажен, дървото е старо и трошливо. Храстите долу сигурно ще лумнат като кибритени клечки.
Бел се усмихна.
— Решение, достойно за Близнаците герои.
— Чие? — попита Боунс. — Моето или неговото?
— Защото горещият дим е по-лесен за вдишване от гъбичните спори — подхвърли саркастично Миранда.