Да, беше човек. Под слоя лепкава кал почти голото му тяло беше изрисувано или татуирано с шарки, подобни на люспи. Черната му коса беше вдигната в кок, подобно на изобразените в маянските глифи.
Мадок си спомни онова, което каза Бел за модерните маи, които продължават да живеят със старите традиции, и се запита дали този не е местният шаман, който ги е видял да се промъкват в пещерата.
Беше ги пипнал.
Макар че горещината беше започнала да пари ужасно ходилата му, той вдигна ръка и каза:
— Съжалявам, мога да обясня.
Вместо да отговори, мъжът вдигна дълга тръстика към устата си, насочи другия край към Мадок и си пое въздух в подготовка да духне.
Мадок инстинктивно се приведе, докато малката стрела профуча на сантиметри край бузата му.
Нападението го накара да действа. Той обърна гръб на маянския воин и се хвърли в прохода, където го чакаха останалите. Докато бягаше, Мадок си спомни нещо и осъзна кой е неговият нападател.
— Змийските братя! — извика той. — Намериха ни.
26
Мадок се обърна, надявайки се да види как вратата към прохода се плъзга обратно на място, но тя остана отворена. Воинът змия стоеше в далечния край на помещението и внимателно пълнеше тръстиковата си тръба. Предупреждението на Мадок обаче бе чуто. Боунс реагира на секундата, извади пистолета си и стреля надолу в прохода, преди мъжът да успее да издуха стреличката. Многократното ехо беше толкова силно, че ушите на Мадок зазвънтяха. През леката барутна мъгла той видя Змийския брат да рухва на земята.
— Сам ли беше? — извика Боунс.
— Не бих се обзаложил — отговори неговият приятел. Той се наруга наум, че беше избутал назад в списъка на възможните врагове тайнственото братство. Разкритията на Там за „Сканоген“ бяха отвлекли вниманието му от другите опасности. — Да се надяваме, че камъкът за готвене е достатъчно горещ, за да държи настрана всеки, който иска да премине. При това положение може би разполагаме с няколко минути. Във всеки случай не мисля, че ще излезем обратно по този път.
Обърна се и бавно плъзна лъча на фенерчето наоколо. След като бяха минали през множество разточително украсени помещения, като кулминацията бяха изсечените в скалата Господари на смъртта, тази нова пещера беше истинско разочарование. Всъщност представляваше голямо естествено геоложко образувание. От тавана висяха сталактити, а неравният под беше покрит с лабиринт от сталагмити и други минерални натрупвания. Но нямаше нищо, което да сочи, че е била използвана за церемониални цели, още по-малко, че е служила като маянската разновидност на първия кръг на ада.
— Как се нарича това място? — обърна се Мадок към Бел. — Къщата на мрака?
Бел кимна.
— Място на пълната тъмнина. Поклонникът трябва да намери опипом пътя си или да остане завинаги тук.
— Добре че донесохме фенерчета — каза Боунс, който бе насочил своето към пода и откри няколко сенчести празнини, които приличаха на цепнатини. — Виждам, че без тях щеше да е голямо предизвикателство.
— Може да не са имали фенерчета — вметна Ейнджъл, — но вероятно са си носили факли, нали?
— Сигурно в помещението на Съвета е имало жреци, които са конфискували факлите, преди да позволят на когото и да било да започне ритуалното пътуване.
Мадок обаче реши, че Ейнджъл е права.
— Без източник на светлина нямаше да можем да стигнем дотук. Това важи и за древните. Господарите на смъртта са искали единствено хората да страдат. Вероятно зад това изпитание се крие нещо повече от това просто да намериш пътя си през тъмна пещера.
Бел разтвори ръце безпомощно.
— Както и да е — каза Мадок. — Хайде да се разпръснем. Претърсете всеки ъгъл на това място. Внимавайте за капани и помнете, че ако нещо прилича на изход, не значи, че трябва да хуквате през него.
— Типично за Мадок — подхвърли Боунс и се засмя. — Отвън има въоръжени Змийски братя, а той иска да претърсваме по координатна мрежа.
— Не е координатна мрежа — възрази Мадок. — А може и да си прав, но сам знаеш защо понякога вършим нещата по този начин.
Боунс вдигна ръце в знак, че се предава, но не можа да се сдържи да не каже последната дума.
— Може би причината е в годишното време — прошепна той театрално.
Плати си за думите, когато Ейнджъл и Миранда го сръчкаха в бицепсите. Ударите им бяха достатъчно силни, за да накарат едрия мъж да изстене. Когато свършиха, той поклати глава и взе да си разтрива ръцете.
— Забравих, че съм малцинство — измърмори той. — Мадок, следващия път ще работим само с обичайния екип. Тези момчета поне имат чувство за… Ох! Ох!