— Да се надяваме, че не нас — каза Мадок и влезе през вратата.
Ягуарите, които ги очакваха вътре, не бяха от плът и кръв, а гравирани върху каменни стели в цял ръст. Бяха десетки, подредени както дойде в редици по пода на голямата естествена пещера. Оформлението напомняше донякъде Къщата на мрака, само че тук имаше статуи, а не сталактити и капани.
— Това ягуар ли е? — попита Мадок, след като освети най-близкото стилизирано изображение. — По какво се познава?
— Много лесно — отговори му Ейнджъл. — По петната.
— И далматинците имат петна.
— Когато си изучавал маите толкова дълго, колкото мен, е напълно очевидно — отговори Бел. — Но тук не всички са ягуари. — Той светна върху една от фигурите. — Това е маймуна. А ето и заек.
— Щом казваш. Напомнят ми за теракотените воини от императорската гробница в Китай.
— Или шаха в онзи филм за Хари Потър — добави Ейнджъл.
— Очевидно няма защо да се тревожим, че ще ни изядат — каза Мадок. — Но тук трябва да има някакъв друг вид заплаха. Може би някакъв капан.
— Предположението ти ми се струва логично. Бих препоръчал да се държим на разстояние от тях.
— Не мисля, че е възможно. Някакви съвети в „Попол Вух“?
— Героите близнаци държали ягуарите настрана, като им дали да гризат кокали вместо тях. Не виждам как това би могло да ни помогне.
— Може би е капан, който се задейства от тежест — предположи Боунс. — Както при Реката от кръв.
— Засега ще се задоволим с това — каза Мадок. — Доктор Бел, продължавай да назоваваш животните, когато наближим. А всички останали да внимават за механизми, които може да задействат капана.
Те тръгнаха в индианска нишка към стелата, която Бел идентифицира като маймуна. Щом минаха покрай нея, Бел развълнувано посочи към друга стела. — Ето там. Тези двете. Това са кучета, застанали едно срещу друго. Натам трябва да вървим. — Преди някой да успее да отговори, археологът се промъкна край Мадок и тръгна напред, за да докаже своята правота.
— Татко! — извика Миранда, но Бел вече почти беше стигнал до своята цел. Мадок затаи дъх, когато изследователят стигна до тясната пролука между двете изображения, но нищо не се случи. Бел светна с фенерчето в следващата редица.
— Тук има още две кучета. Това е пътят. Последвайте ме!
Мадок и Боунс се спогледаха.
— Предполагам, че сега е негов ред да бъде първи — сви рамене индианецът.
Бел ги водеше от ред на ред, откривайки чифтовете кучета, които показваха безопасния път през смъртоносните капани. Докато напредваха, Мадок почувства как с пробождане и парене чувствителността се връща във върховете на пръстите и крайниците му.
— Размразяването е много по-кофти, отколкото измръзването — подхвърли той на Ейнджъл.
— Разбирам. Взимам си обратно думите, че искам да отида в Горещата къща.
Мадок я изгледа косо.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук вътре е като в сауна и става все по-горещо.
— Значи не само на мен ми е зле.
Миранда, която крачеше до баща си, погледна назад.
— Определено не си сам.
Проходът в далечния край на Къщата на ягуарите беше като отворена врата на доменна пещ, огненочервена от излъчваната енергия, и дори на Бел не му се искаше да я приближава.
— Горещата къща — обяви той. — Известна и като Огнената къща. Говори се, че била пълна с огън. Близнаците минават през нея невредими, но няма обяснение как са успели да го направят. Обаче досега Кучето светкавица не ни е подвеждало.
— Там вътре, изглежда, е близо двеста градуса — подхвърли Ейнджъл.
— Да, но става дума за суха горещина — отбеляза Бел.
Той вероятно беше искал да се пошегува, но Мадок знаеше, че влагата създава голяма разлика с увеличаването на температурата. Преди няколко години, докато издирваха технологии от Атлантида, той и Боунс бяха спасили своя колега Мат Барнаби от Пещерата на Кристалните великани в Мексико. Пещерата беше пълна с огромни гипсови кристали и разположена върху магмено огнище. Температурата вътре беше само шейсет и пет градуса по Целзий, но тъй като влажността беше близо 99 %, дори със защитно облекло безопасният срок на пребиваване там беше само половин час.
За съжаление сега не разполагаха със защитно облекло.
Боунс се обърна и изгледа Ейнджъл.
— Знаеше ли, че вътре е достатъчно горещо да опърли тези твои кофти косми по гърба?
След това бързо направи няколко крачки назад, преди тя да успее да го халоса.
Мадок се обърна към Миранда.
— Искаш ли да си първа?
Тя отстъпи и направи куртоазен жест с ръка.
— След теб, юначе.