Мадок вдигна ръце, поемайки ролята на рефер. Беше малко изненадан от заявлението на Миранда, затова се запита дали не прикрива някакви твърде различни намерения.
— Кейси, какъв точно е твоят план? Освен ако нямаш джобен ядрен заряд, не мисля, че можеш да причиниш нужните мащабни разрушения.
— Гуаното — обади се отново Миранда. — Ще го превърнеш в бомба, нали?
— Дори аз знам, че ти трябват много повече материали, за да направиш бомба от птичи курешки — заяви Боунс пренебрежително.
— Имам това. — Кейси бръкна в раницата си и извади червен цилиндър с размерите на флакон с пяна за бръснене. — Запалителна граната. Гори с 2204 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да подпали амонячните изпарения и да сложи началото на бурно горене, като предизвика верижна реакция. Пламъците ще пометат цялата пещера, ще прочистят напълно мястото. Ако тя не свърши работа, ще хвърля в огъня и няколко блокчета С4 като взриватели.
— Само теоретично. Да речем, че го направим. Но как ще излезем?
Кейси кимна към Бела.
— Трябва да питаш нея.
Изабела скръсти ръце на гърдите си.
— Защо да ви помагам да унищожите Шибалба?
— Истината е, че съм съгласен с вас — каза Мадок. — Унищожаването на Сянката е едно, а разрушаването на цялата пещера е прекалено.
— Мадок, това не ти е демокрация — озъби се Кейси. — Имам заповеди.
— Незаконни заповеди — намеси се Бел. — Не може да се разхождаш наоколо и да взривяваш исторически паметници в чужди държави.
Кейси отново завъртя очи.
— Виж — каза Мадок категорично, — в момента най-важното е да се измъкнем оттук живи. Щом излезем обратно на повърхността, някой друг ще трябва да вземе това решение. Гарантирам обаче, че няма да позволим на „Сканоген“ да предизвика епидемия.
Кейси се намръщи, но кимна в знак на съгласие. Мадок се обърна отново към Изабела.
— Сега ще ни помогнете ли?
— Никога не съм идвала тук. Единственото, което знам, са историите, които ми е разказвал моят чичо.
— Очевидно ви е разказал и за прекия път.
Изабела се смръщи, после въздъхна примирено.
— Казвал ми е, че единственият път за излизане от Шибалба е по вода.
— Езерото — каза Бел. — Вероятно захранва подземна река. В „Попол Вух“ Близнаците се превръщат в хора риби, за да избягнат унищожението от ръцете на Господарите на Шибалба.
Изабела кимна в потвърждение.
— Но за да стигнете до водата, първо трябва да спечелите играта на топка.
Мадок погледна покрай нея и светна с фенерчето извън двора. Под тях имаше балкон, който се издигаше над голямо игрище.
От двете страни на балкона се виждаха стъпала, спускащи се до дъното, което сякаш имаше лек наклон към пирамидата в далечния край.
Там бяха подредени още няколко изсечени стели, подобни на онези, които бяха видели в Залата на Съвета и Къщата на ягуарите.
— Игрището на Шибалба — тихо каза Бел.
— Изглежда ми познато — каза Боунс. — А това там трябва да е отборът домакин?
— Друго изпитание — изстена Мадок. — Добре де, очевидно няма да играем срещу действителен противник. Как ще спечелим?
— Според легендата Господарите на Шибалба изисквали да се използва специална топка — череп с кама, която изскачала и убивала всеки, който я докосне.
— Лъжливи копелета — измърмори Боунс.
— Близнаците прозрели номера и отказали да играят, освен ако Господарите не използват обикновена каучукова топка. Дори с нея Близнаците или губят, или завършват наравно всички последвали игри, което накрая довежда до тяхното пожертване.
— Мислех, че са победили Господарите на Шибалба?
— Накрая са ги победили, но едва след като няколко пъти се връщали от смъртта.
— Не мисля, че това е нашият избор.
— Най-близко до победа над Господарите са в последната игра. Фактически не постигат победа, но изиграват своя номер. Това е дълга история, включваща безглав човек, заек и една кратуна.
— Звучи многообещаващо.
— Не трябваше ли професорът и Джейд да се справят с нещо подобно в Теотиуакан? — попита Боунс. — Жалко че не са тук.
Мадок видя как Ейнджьл се смръщи при споменаването на неговата бивша приятелка. И благослови семейство Боунбрейк. Независимо колко тежки са обстоятелствата, нищо, колкото и да е дребно, не можеше да убегне от тяхното внимание.
— Не съм чувал за това — побърза да каже той и заслиза по стълбите към футболното игрище. — Едно е сигурно — не можем да спечелим, ако не играем.
— Уверен съм, че си го разбрал неправилно — сериозно каза Боунс. — Точният цитат гласи: „Единственият начин да спечелиш е да не играеш“[35].