Треванян
Шибуми
Начин за игра на Шибуми
В памет на мъжете, които тук се появяват като:
Кишикава
Отаке
Де Ланде
Льо Каго
Всички други образи и организации
в тази книга нямат нищо общо
с действителността,
въпреки че някои от тях не го съзнават.
ЧАСТ ПЪРВА
Фусеки — начало на играта, когато се използва цялата дъска
ВАШИНГТОН
На екрана примигнаха цифри: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3…, след което прожекционният апарат спря. Свещниците, поставени в ниши по стените на частната прожекционна зала, бяха запалени.
Гласът на оператора, тънък и металически, прозвуча по вътрешната уредба:
— Готов съм, мистър Стар.
Т. Дарил Стар, единственият зрител в залата, натисна бутона на пулта пред себе си:
— Хей, приятел? Кажи ми нещо. За какво са всичките тези числа в началото на филма?
— Показват мястото за рекламното време, сър — отговори операторът. — Добавих ги към филма просто като шега.
— Шега?
— Да, сър. Искам да кажа… имайки предвид естеството на филма… изглежда някак смешно да имаш предвидени реклами, не мислите ли?
— Защо да е смешно?
— Е, добре, искам да кажа… с всички тези оплаквания за жестокостите във филмите и всичко това…
Т.Д.Стар изсумтя и потърка носа си с опакото на ръката си, след което плъзна надолу слънчевите очила — стил пилот, които беше бутнал нагоре в късо остриганата си коса, когато светлините бяха загаснали за първи път.
Шега? Дяволски добре ще е, ако не е шега! Ако нещо се е объркало, ще ми съдерат задника. И най-малката дреболия да е сбъркана, можеш да се обзаложиш, че мистър Даймънд и неговият екип ще го забележат. Дребнави копелета! Откакто поеха контрола над операциите на ЦРУ в Средния изток, изглежда изкарват прехраната си, като откриват и най-малките прегрешения.
Стар отхапа края на пурата си, изплю го на килима, задъвка я, след което я запали с кибритена клечка, която драсна в нокътя на палеца си. Като най-старши агент имаше достъп до кубински пури. Все пак бе нещо!
Той се смъкна рязко надолу и качи крака на облегалката пред себе си, така, както правеше като момче, когато гледаше филми в киносалона „Самотна звезда“. И ако момчето отпред започнеше да протестира, Стар му предлагаше да опита един удар между плешките. Другото дете обикновено отстъпваше, защото всеки във Флет Рок знаеше, че Т. Дарил Стар си пада по жестокостите.
Това беше преди много години и оттогава имаше много удари, но Стар не беше загубил жестокостта си. А и как иначе би станал най-старши агент в ЦРУ. Това беше помогнало, а също и опитът. И някои други хитрини.
И патриотизмът, разбира се.
Стар погледна часовника си: четири без две минути. Мистър Даймънд беше поискал прожекцията да е в четири и щеше да пристигне на секундата. Ако часовникът му не покажеше точно четири, когато Даймънд влезеше в залата, Стар щеше да предположи, че се нуждае от поправка.
Той отново натисна бутона.
— Как изглежда филмът?
— Не е зле за условията, при които е сниман — отговори операторът. — Светлината в помещението на Външни линии в Рим е малко особена… смесица от естествена светлина и луминисцентно осветление. Трябваше да използвам комбинация от СС филтри1, които много затрудняват фокусирането. А колкото до качеството на цветовете…
— Не искам да слушам за пикливите ти проблеми!
— Съжалявам, сър. Просто отговарях на въпроса ви.
— Е добре, тогава недей да ми отговаряш!
— Сър!
Вратата в дъното на частната прожекционна зала рязко се отвори. Стар погледна часовника си: точно пет секунди преди четири. Тримата мъже бързо тръгнаха по пътеката надолу. Начело вървеше мистър Даймънд, чиито движения бяха бързи и сръчни, а безукорно ушитите дрехи като че ли отразяваха подредения му начин на мислене. Отблизо го следваше първият му помощник, висок, слаб мъж със съмнителен научен вид. Човек, който не обича да губи време, Даймънд обикновено диктуваше бележки дори и по пътя между две срещи. Първият му помощник носеше закачен на колана касетофон, чийто микрофон, голям колкото глава на топлийка, беше прикрепен към металните рамки на очилата му. Той винаги вървеше до мистър Даймънд или седеше близо до него с наведена глава, за да долови потока от кратки монотонни нареждания.
Имайки предвид заложената ограниченост на интелекта в ЦРУ, беше неизбежно агентите с чувството си за хумор да предположат съществуването на хомосексуална връзка между Даймънд и вечно надвесения над него помощник. Повечето от шегите бяха около това — какво би се случило с носа на помощника, ако мистър Даймънд внезапно спре.