И точно в такава бяла мъгла се озова Хел, след като излезе от пещерата. Докато се освобождаваше от парашутното оборудване, гласът на Льо Каго прозвуча някъде над отвора на пещерата.
— Това е изненадата, за която ни казаха.
— Колко мило. — Когато Хел заобиколи от другата страна, той можа да различи пет фигури, събрани около лебедката. Трябваше да се приближи на около метър, за да познае в другите две момчетата, които бяха лагерували при потока Холкарт, където бяха чакали появата на оцветената вода от подземната река.
— Вие сте се катерили през това? — попита Хел.
— Точно беше започнала да се образува. Съвсем за малко да не успеем.
— Как изглежда на по-ниското?
Те всички бяха планинари и разбираха какво пита Хел.
— По-сива е.
— Много?
— Много.
Ако мъглата бе по-сива долу, да се мине през нея щеше да е безумство в тази подобна на швейцарско сирене област, изпъстрена с опасни пукнатини и стръмни пещери. Трябваше да вървят пред нея и да се надяват да й се отскубнат, преди да слязат от планината. Това беше най-правилното в такива случаи.
Ако беше сам, Хел щеше да слезе от планината независимо от заслепяващата мъгла, ползвайки своите способности. Щеше да разчита на комбинация от възприемането за присъствие и на доброто познаване на планинския терен. Но не можеше да поеме отговорност за Льо Каго и другите момчета.
Те се завързаха с въжета, тъй като беше невъзможно да се вижда ясно на повече от метър и изобщо да се вижда на повече от три метра. Хел бавно и внимателно ги поведе, избирайки по-дългия, но по-лесен път, заобикаляйки натрупвания на скали, сипеи и отвори на дълбоки пещери. Мъглата не ставаше по-гъста, но беше започнала да става още по-ослепително светла, след като бяха започнали да се изкачват към слънцето. След четиридесет и пет минути Хел изведнъж излезе на слънчева светлина под опънато синьо небе. Гледката, която го поздрави, беше прекрасна и ужасяваща. В абсолютната неподвижност на пластовете мъгла, движенията на неговото тяло нагоре през нея бяха създали големи вълни, които мързеливо се издигаха нагоре надолу. Очите му бяха почти на едно ниво с равната повърхност от гъста бяла мъгла, която се простираше на стотици километри, запълвайки всички долини, като че ли бе навалял голям сняг. През тази пелена от мъгла, върховете на баскските Пиринеи се извисяваха ясни и остро очертани, като мраморни мозаечни парчета върху мазилка. А над всичко беше тъмносиньото небе, необичайно за баскската страна. Тишината беше толкова абсолютна, че можеше да се чуе туптенето на кръвта в слепоочията.
След което Хел чу друг звук — гласа на Льо Каго. — Завинаги ли смяташ да останеш тук? В името на плачещите топки на Йеремая, трябваше да се облекчиш, преди да тръгнем! — А след като се появи от мъглата, той каза: — О, виждам. Възхищаваш се на баскския спектакъл сам, докато ние висим долу като плъхове на въже! Ти си егоист, Нико.
Слънцето беше започнало да залязва и те тръгнаха по-бързо, за да стигнат до най-високия овчарски заслон преди да се мръкне. Когато пристигнаха там, той вече беше зает от двама възрастни овчари, дошли от другата страна също подгонени от мъглата. Тежкият им багаж ги издаваше като дребни контрабандисти. Баските се чувстват много по-добре, когато се занимават с контрабанда вместо с търговия, с бракониерство вместо с лов. Социално насочената дейност не ги привлича.
Разменени бяха поздравления и вино. Льо Каго започна да изказва възмущението си към всички чужденци, дефилиращи из планината: туристите, ловците и особено скиорите, които донасяха отвратителните машини в планината, защото бяха прекалено изнежени, за да се изкачват нагоре, и които строяха грозни хижи и шумни места за забавления. Тези мръсни лайна! Само заради тези шумни скиори и техните кискащи се зайчета на осмия ден Господ е казал: нека има и пистолети!