Един от възрастните овчари кимна сурово и се съгласи, че туристите са универсално зло. „Atzerri; otzerri“. Следвайки ритуала при среща на чужденци Хел отвърна на тази древна пословица с „Но аз мисля, че chori bakhoitzari eder bere ohantzea“.
— Вярно — каза Льо Каго. — Zahar hitzak, zuhar hitzak. Хел се усмихна. Това бяха първите думи на баскски, които беше научил преди много години в килията си в затвора Сугамо.
— С изключение на тази — каза Хел. Те мълчаливо седяха, ядейки и пиейки бавно докато слънцето залязваше, оцветявайки облаците в златисто. Един от младите пещерняци протегна краката си и заяви, че това е истинският живот. Хел се усмихна на себе си, знаейки, че не това щеше да бъде животът на този младеж, докоснат вече от телевизията и радиото. Както повечето баскски младежи, и той щеше да свърши привлечен от фабриките на големите градове, където жена му щеше да има хладилник, а той щеше да пие кока-кола върху пластмасовите маси в кафенето — хубавият живот, който беше продукт на френското икономическо чудо.
— Това наистина е хубав живот — каза Льо Каго. — Аз съм пътувал и съм обръщал целия свят върху дланта си като камък с красиви жилки и открих следното: човек е най-щастлив когато има равновесие межди нуждите му и това, което притежава. Въпросът е как да постигне това равновесие. Човек може да се опита, като увеличава наличното, съобразно с апетита си, но това ще бъде глупаво. Това ще наложи да извършва неестествени неща — да се пазари, да се ограничава, да работи. Ерго? Ерго, умният човек постига равновесието, като намалява нуждите си до нивото на това, което притежава. И най-добрият начин за това е да се научи да цени свободните неща в живота: планините, смеха, поезията, вино, предложено от приятел, по-възрастни и дебели жени. Ето аз? Аз съм абсолютно щастлив с това, което притежавам. Проблемът е да имаш достатъчно от него.
— Льо Каго? — каза единият от възрастните контрабандисти, като се настани удобно в ъгъла на заслона. — Разкажи ни една история преди сън.
— Да — каза неговият приятел. — Нека бъде нещо от старите времена.
Истински народен поет, предпочитащ да разкаже една история, вместо да я напише, Льо Каго започна да ниже легенди, докато другите слушаха или дремеха. Историите бяха известни на всеки, но удоволствието беше в изкуството да ги разкажеш. А баскският език е много по-подходящ за разказване на приказки отколкото за обмяна на информация. Никой не можеше да се научи да говори правилно баскски; като цвета на очите, и това беше нещо, с което човек трябваше да е роден. Езикът беше неясен, със свободни правила, със заобиколен начин на подреждане на думите, с неясни отклонения, с двойни сливания, едновременно синтетични и перифразни, със своите стари форми смесени със съвременни глаголни форми. Баскският език е една песен и независимо, че чужденците могат да научат думите, никога не могат да уцелят мелодията.
Льо Каго разказа за Basa-andere, Дивата жена, която убива мъже по най-прекрасен начин. Общоизвестно е, че Basa-andere е прекрасна и с чудесно тяло, и че русата коса, с която е покрито цялото й тяло, е странно привлекателна. Ако някой мъж има нещастието да попадне на нея в гората (знае се, че винаги може да бъде намерена коленичила до поток, решейки косата си със златен гребен), тя ще се обърне към него и ще го погледне с усмивка, след което ще легне по гръб и ще повдигне колене, предлагайки тялото си. Всеки знае, че удоволствието от нея е толкова силно, че мъжът умира по време на кулминацията, но въпреки това някои умират с желание, докато гърбовете им са извити в агонията на неописуемо удоволствие.
Единият от възрастните контрабандисти заяви, че веднъж намерил един мъж, умрял по същия начин, а в изцъклените му очи се четяла ужасна смесица от страх и удоволствие.
Най-тихият от младежите се помоли на Господ да му даде сили да устои, ако някога попаднеше на Basa-andere със златния гребен.
— Та казваш, че цялата е покрита със златна коса, Льо Каго? Не мога да си представя гърди, покрити с коса. А зърната виждат ли се?
Льо Каго изсумтя и се изтегна на земята.
— Не мога да кажа от собствен опит, дете. Тези очи никога не са виждали Basa-andere. И аз съм щастлив, защото, ако се бяхме срещнали, бедната жена щеше в този момент да е умряла от удоволствие.
Възрастният мъж се засмя и хвърли бучка пръст към поета.
— Наистина, Льо Каго, ти си толкова пълен с лайна, колкото Господ с милосърдие.