— Зависи, мосю.
— Сигурен съм, че зависи.
— И… има и едно допълнително усложнение.
— Ти ще ми кажеш за него.
Пиер се огледа притеснено и премина на френски, за да не рискува да обиди земните духове, които, естествено, разбират само баскски.
— Vous voyes, M’sieur, de temps en temps, la lune se trompe.19
Хел пое дълбоко въздух и поклати глава.
— Приятна сутрин, Пиер.
— Приятна сутрин, мосю. — Пиер заприпка надолу по пътя, за да види дали нещо друго не се нуждае от неговото внимание.
Със затворени очи и отпуснато съзнание, Хел седеше потопен до шия в японската дървена вана, напълнена с толкова гореща вода, че влизането в нея беше комбинация от болка и удоволствие. Веднага след като бяха чули, че мистър Хел е тръгнал от Лару за дома си, слугите бяха запалили бойлера. В момента, когато той беше свалил мръсотията и беше взел един леденостуден душ, неговата японска вана беше напълнена, а малката баня — потънала в гъста пара.
Хана дремеше срещу него, седнала върху една по-висока скамейка, която й позволяваше също да е потопена до шията. Както винаги, когато се къпеха заедно, краката им бяха преплетени в небрежна ласка.
— Искаш ли да ти разкажа за нашия гост, Нико? Той бавно поклати глава, не желаейки да прекъсне абсолютното отпускане.
— По-късно — промълви той.
След четвърт час водата изстина достатъчно, за да може да се раздвижи. Отвори очи и се усмихна сънено на Хана.
— Човек остарява, приятелко. След няколко дни в планината ваната става повече медицинска необходимост, отколкото удоволствие.
Хана се усмихна и притисна крака му между своите.
— Пещерата добра ли беше? Той кимна.
— В действителност беше лесна. Пещера, в която можеше да се ходи, нямаше лазене, без сифони. Беше точно работа, с която моето тяло може да се справи.
Излезе от ваната и плъзна подплатения панел, който разделяше банята от малката японска градина. Усъвършенстваше я през последните петнадесет години и смяташе, че ще бъде приемлива поне още петнадесет. Покрай него в студения въздух се издигна пара на вълни. Беше разбрал, че една гореща вана, двадесет минути лека медитация, един час любов и един бърз душ възстановяваха тялото и духа по-добре от една нощ сън. Тази рутина беше нещо обичайно за него след връщане от пещерен поход или, преди време, от контратерористичен удар.
Хана излезе от ваната и облече върху мокрото си тяло едно леко, подплатено кимоно. Помогна му да облече своето кимоно за след баня и излязоха в градината, където той спря за момент да нагласи един „пеещ“ камък в потока, водещ към малко езеро, тъй като звукът не беше достатъчно чист, за да му хареса. Банята, със стени от дебели талпи, беше наполовина скрита от бамбукови подпори, които ограждаха градината от три страни. Срещу нея имаше една ниска постройка от тъмно дърво, с хартиени плъзгащи се врати, където беше неговата японска стая, в която учеше и медитираше, и „оръжейната стая“, където държеше необходимите пособия за дейността, от която наскоро се беше оттеглил. Четвъртата страна на градината беше запушена от гърба на замъка, така че двете японски постройки бяха отделени и не разваляха съвършенството на мраморната фасада. Беше работил едно цяло лято, за да ги построи. За целта беше довел двама майстори от Киушу, достатъчно възрастни, за да си спомнят как се работи с дърво и клинове.
Коленичили пред ниска, лакирана маса, с лице към японската градина, те закусиха леко с топки от пъпеш (топли, за да се подчертае аромата на мускус), тръпчиви сливи (синьозелени, ледени и сочни), оризови кексчета и по половин чаша вино.
Приключила с храната, Хана стана от масата.
— Да затворя ли плъзгащите се врати?
— Остави една притворена, за да можем да виждаме градината.
Хана се усмихна. Николай и неговата градина… като баща и нежно, но взискателно дете. Градината беше най-важното от всичко, което притежаваше, и често след пътуване се връщаше, без да се обади вкъщи, сменяше дрехите си и работеше в градината дълги часове, преди някой от дома да разбере, че се е върнал. За него градината беше конкретна изява на шибуми, но най-вероятно старостта щеше да му попречи да доживее до пълната й изява.
Тя остави кимоното да падне от тялото й.
— Ще се обзалагаме ли? Хел се засмя.
— Добре. Победителят получава… да видим. Какво ще кажеш за половин час Удоволствието на бръснача?
— Чудесно. Сигурна съм, че ще ми достави голямо удоволствие.
— Толкова ли си сигурна в себе си?
— Добри ми приятелю, ти беше в планината три дни. Тялото ти е произвеждало любов, но е нямало къде да я излее. Ти си в неизгодно положение при облога.