— Ще видим.
За Хана и Николай предварителната игра беше колкото физическа, толкова и духовна. Бяха любовници от IV стадий, тя — в резултат на отличното обучение, той — поради самоконтрола, на който се беше научил на младини и поради своето „шесто чувство“, което му позволяваше да улови съвсем точно преживяванията на партньора си. Играта беше насочена да предизвика другия да достигне пръв до кулминация и в техниката нямаше задръжки и ограничения. Победителят получаваше Удоволствието на бръснача — един дълбоко отпускащ, възбуждащ масаж, при който кожата на ръцете, краката, гърдите, гърба, стомаха и половите органи леко се докосват с добре наточен бръснач. Горещото удоволствие и страхът от порязване допринасят масажираният да се отпусне напълно като единствена алтернатива за непоносимото удоволствие и напрежение. Характерно за Удоволствието на бръснача е, че започва с крайности, изпращащи вълни от възбуда, когато бръсначът приближава ерогенните зони, пламващи от удоволствие и страх. Съществуват допълнителни техники, когато бръсначът е в близост до тези зони, които е опасно да се описват.
Удоволствието на бръснача завършва с орална любов.
Който от тях спечелеше облога, докарвайки другия до кулминация, щеше да получи Удоволствието на бръснача и те си имаха свой собствен начин на игра. Познаваха се достатъчно добре, за да се доведат бързо на прага на връхната точка и там започваха играта на ръба между удоволствие и контрол.
Чак след излизането си от затвора Сугамо, след като започна новия си живот на Запад, Хел усъвършенства сексуалния си опит. Преди това беше аматьор. Отношенията му с Марико по същество не бяха физически; това беше една младежка привързаност и несръчните им полови преживявания не бяха нищо друго освен добавка към нежните им и несигурни чувства.
Със сестрите Танака Хел навлезе в I стадий на правене на любов — здрав и опростен стадий на полова любознателност, при който силни, млади животни, преливащи от импулса да продължат рода си, се упражняват един с друг в телата си. Въпреки че стадий I е монотонен и плебейски, той е цялостен и честен, и Хел се наслаждаваше на времето, прекарано по този начин. Той съжаляваше само, че толкова много хора бяха осакатени сетивно от собствените си култури и можеха да възприемат силното, изпотяващо любене в стадий I само когато беше свързано с любов, романтика, чувства или самоизява. В объркването си те изграждаха взаимоотношенията си върху пясъчни кули от страст. Хел смяташе за много жалко това, че хората така отблизо контактуват с романтичната литература, която създава очаквания под възможностите за задоволяване и допринася за брачните изневери, силно характерни за западните хора.
По време на краткото си пребиваване в стадий II — използването на секса като психологичен аспирин, като наркоза, като кръвопускане за намаляване на треската и високото кръвно — Хел започна да добива представа за четвъртото ниво на сексуалните преживявания. Тъй като му беше ясно, че половата активност щеше да заема значително място в живота му и тъй като мразеше аматьорството във всичките му форми, той се зае да се подготви. Получи професионално обучение в Цейлон и в изключителните бордеи на Мадагаскар, където живя четири месеца, учейки се от жени от всякаква раса и култура.
Стадий III е най-висшата степен, която може да бъде достигната от западните хора и от повечето азиатци. Хел премина този стадий мързеливо и с голям апетит, защото беше млад, тялото му беше силно, а въображението му богато. Нямаше опасност да затъне в изкуственото стимулиране, с което изнежените интелектуалци и хората от филмовия свят търсеха компенсация и възбуждане.
Още докато беше в стадий III, Хел започна да експериментира някои изтънчени тактики — като колебаене на ръба на кулминацията и мислено полово сношение. Струваше му се занимателно да прави аналогия между сексуални техники и терминология от Го. Някои от тях лесно възбуждаха съзнанието, други можеха да се прилагат само със свободно използване на метафора.
Когато беше на тридесет, сексуалните интереси и възможности съвсем естествено доведоха Хел до стадий IV, последната „фаза на играта“, при която възбудата и кулминацията са нормално следствие от дейност, която изисква цялата умствена сила и сдържаност на един шампионат по Го, тренировката на една цейлонска проститутка и подвижността и смелостта на един алпинист. Играта, която предпочиташе, беше измислил сам. Тя можеше да се играе само с друг любовник от стадий IV и само ако и двамата се чувстваха достатъчно силни. Играеше се в малка стая, около шест татамита. Двамата играчи, облечени в официални кимона, коленичеха един срещу друг, облегнати на стената. От всеки се изискваше да достигне мислено точката на кулминация и да се колебае там. Не беше допустим допир, само концентрация и жестове, които могат да правят с една ръка.