Ханна се плъзна на пода върху татамито и облегна гърба си на прага. Профилът й се очерта на фона на огрятата от слънце градина. След известно време каза:
— Съжалявам. Много ми се насъбра.
— Не се и съмнявам. Сега ми разкажете за удара в Рим. Факти и впечатления. Не емоции.
Тя погледна надолу и започна да очертава с нокът малки кръгчета върху почернялото си бедро, след което сви колене и ги придърпа към себе си.
— Добре. Аврим и Чаим минаха през паспортната проверка преди мене. Мене ме забави италианският офицер, който се опитваше да флиртува и оглеждаше влюбено гърдите ми. Предполагам, че е трябвало да нося блузата си закопчана догоре. Най-накрая той подпечата паспорта ми и аз тръгнах към терминала. Тогава започнаха изстрелите. Видях Аврим да бяга… и да пада… едната страна на главата му цялата… цялата. Почакайте малко. — Тя подсмъркна и пое няколко пъти дълбоко въздух. — Аз също започнах да бягам… всички бягаха и крещяха… един възрастен човек с бяла брада беше ранен… едно дете… една дебела жена. След това се чуха изстрели, идващи от другата страна на терминала и от надвисналия мецанин, и азиатците бяха застреляни. След това изведнъж стрелбата престана, имаше само писъци и ранени хора. Видях Чаим да лежи до шкафчетата за багаж, краката му бяха неестествено изкривени. Беше улучен в лицето. А аз… аз просто продължих. Не знаех какво правя, къде отивам. Тогава чух повикването за полета до Пау. Продължих да вървя направо, докато стигнах до изхода за пътниците. И… и това е всичко.
— Дотук добре. Сега ми кажете вие бяхте ли цел?
— Какво?
— Някой стреляше ли специално по вас?
— Не знам. Как бих могла да зная?
— Японците автомати ли използваха?
— Какво?
— Какъв звук издаваха — „рат-рат“ или „банг-банг“? Тя остро го изгледа.
— Знам какво е автоматично оръжие. Упражнявахме се с тях в планината.
— „Рат-рат“ или „банг-банг“?
— Бяха автомати.
— А някой, стоящ наблизо до вас, беше ли улучен? Тя се замисли, притискайки колене до устните си.
— Не. Никой близо до мене не падна.
— След като професионалисти, използващи автомати, не са свалили никой близо до вас, значи не сте била цел. Вероятно не са решили, че сте заедно. Особено след като сте напуснала проверката известно време след тях. Добре. Сега ще ви помоля да си припомните изстрелите от мецанина, които са свалили японците. Какво можете да ми кажете за тях? Тя поклати глава.
— Нищо. Нищо не си спомням. Но не бяха автомати. — Тя погледна лукаво към Хел. — Правеха „банг-банг“.
Той се усмихна.
— Ето това е начинът. Хуморът и гневът в момента са по-полезни от сълзливите емоции. В съобщението по радиото се казваше нещо за „специални агенти“, които били заедно с италианската полиция. Можете ли да ми кажете нещо за тях?
— Не. Изобщо не видях хората, които стреляха от мецанина.
Хел кимна и наведе глава, събрал дланите си и леко докосвайки е върха на пръстите си устните.
— Дайте ми минутка да подредя всичко това. — Той фокусира поглед в тъканите шарки на татамито, но когато започна да обмисля чутото, очите му се разфокусираха.
Ханна остана седнала на пода. Загледа се към градината, където слънчевата светлина се отразяваше в малкия поток, проблясващ между бамбуковите листа. Типично за нейната култура и класа, вътрешните ресурси й липсваха, за да изпита човек насладата от тишината, и много скоро се почувства неудобно.
— Защо няма никакви цветя във вашата…
Без да я погледне, той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
Четири минути по-късно повдигна глава.
— Какво?
— Извинете?
— Нещо за цветя?
— О-о, нищо важно. Просто се чудех защо нямате никакви цветя в градината.
— Има три цветя.
— Три вида?
— Не. Три цветя. Всяко от тях показва сезона на цъфтенето. Сега сме между сезоните. Добре, нека да видим с какво разполагаме и какво можем да предположим. Съвсем очевидно е, че нападението в Рим е било организирано или от палестинците, или от „септемврийците“ и че те са научили за намеренията ви — вероятно от вашите приятели от ИРА в Лондон, които биха продали собствените си майки в турски харем, ако цената си заслужава — и ако някой уважаващ себе си турчин може да ги използва за нещо. Появата на фанатици от японската „Червена Армия“ би трябвало да сочи към „Черния Септември“, които често използват други за опасната работа, тъй като не обичат много да рискуват. Но тук нещата малко се усложняват. Наемните убийци са ликвидирани за секунди и то от хора, разположени на мецанина. Най-вероятно не са били от италианската полиция, защото нещата са извършени съвсем ефикасно. Най-доброто предположение е, че тези, на които е била предадена информацията за вас, също са били предадени. Защо? Единствената причина, за която се досещам веднага, е, че някой не желае японците да останат живи. А защо? Най-вероятно те не са били стрелци от „Червената Армия“. А това естествено ни довежда до ЦРУ. Или до компанията-майка, която контролира ЦРУ и всички останали в правителството на САЩ, ако това има някакво значение.