— Какво представлява компанията-майка? Никога не съм чувала за нея.
— Малко от американците са чували. Това е една управляваща организация, в която влизат главните петролни и енергийни международни компании. Те отдавна спят в едно легло с арабите, използвайки тези невежи копелета като залог за своите комбинации при предизвикване на кризи и спекулации. Компанията-майка е сериозен противник и не може да бъде притисната лесно. Въпреки че се стараят да се представят в средствата за информация като лоялни американски — или британски, или германски, или датски — компании, в действителност те са международни подправителствени институции, чийто единствен патриотизъм е печалбата. Много вероятно е и вашият баща да притежава акции при тях, както и повечето посивели дами в страната ви.
Ханна поклати глава.
— Не мога да си представя ЦРУ да има нещо общо с „Черния Септември“. Съединените щати подкрепят Израел; те са съюзници.
— Подценявате разтегливостта същност на съвестта на вашата страна. Те направиха една осезаема стъпка след петролното ембарго. Американската преданост към честта е обратно пропорционална на загрижеността им към централното отопление. Типично за американците е, че могат да бъдат смели и самопожертвователни за много кратко време. По тези причини са по-добри във война отколкото при носещ отговорности мир. Могат да посрещнат опасността, но не и неудобствата. Те отравят въздуха си, за да убиват комарите. Изтощават енергийните си източници, за да управляват електрически ножове за дърворезба. Никога не трябва да забравяме, че винаги имаше кока-кола за войниците във Виетнам. Ханна се засегна като патриот.
— Смятате ли, че е честно да се правят такива обобщения за хората?
— Да. Обобщаването е погрешен начин на мислене само когато се отнася за отделни индивиди. Това е най-точният начин да се опише масата, пачките с банкноти. А вашето е демокрация, диктатура на парите.
— Отказвам да повярвам, че американци са участвали в този ужас на летището. Невинни деца и възрастни хора…
— Говори ли ви нещо шести август?
— Шести август? Не, защо? — Тя притисна коленете си по-силно.
— Няма значение. — Хел стана. — Трябва малко да обмисля всичко това. Ще говорим пак този следобед.
— Възнамерявате ли да ми помогнете?
— Вероятно. Но сигурно не по начина, който си представяте. Между другото, мога ли да ви дам един доброжелателен съвет?
— Какъв?
— Лош стил е за една така щедро окосмена млада дама да носи толкова къси шорти и да седи така, че да го показва. Освен, разбира се, ако не искате да докажете, че червената ви коса е естествена.
Обедът беше поднесен върху малка кръгла маса в западната приемна с изглед към преливащите зелени тонове на градината и алеята, която водеше към централната врата. Големите плъзгащите прозорци бяха отворени и дългите завеси мързеливо са издуваха от ухаещия на кедър ветрец. Хана се беше преоблякла в дълга сивкавосиня копринена рокля. Тя донареждаше поставения в средата букет и се обърна с усмивка към Хел и Ханна, които влизаха в момента.
— Идвате съвсем навреме. Току-що сервираха обеда. — В действителност тя ги чакаше вече от десет минути, но едно от нейните качества беше умението й да накара другите да се чувстват добре. Един поглед към лицето на Ханна й показа, че разговорът с Хел е бил доста разстройващ, и тя се зае със задачата да поддържа лек, светски разговор по време на обеда.
Докато разгъваше колосаната ленена салфетка, Ханна забеляза, че не са й сервирали същото като на Хел и Хана. Пред нея имаше парче агнешко, изстудени аспержи в майонеза и пилаф от ориз, докато пред тях — пресни и леко запържени зеленчуци и обикновен кафяв ориз.
Хана се усмихна и обясни.
— Възрастта ни и предишното ни неблагоразумие налагат да се храним по-внимателно, мила. Но не искаме да налагаме нашия спартански режим и на гостите си. Всъщност, когато съм извън къщи, в Париж например, си позволявам да си похапна добре. Храненето за мене е управляем порок. Порок, който твърде трудно може да се контролира, когато живеете в Париж, където в зависимост от гледната точка, храната е или втората по качество в света, или най-лошата в света.