— Какво искате да кажете? — попита Ханна.
— Според изтънчените, френската е втора след китайската кухня. Но е обработена така, полята със сос, подлютена, накълцана, напълнена и подправена, че се получава един питателен кошмар. Затова никой в Западния свят не изпитва такова голямо удоволствие от яденето, както французите, и никой друг няма толкова много проблеми с черния си дроб.
— А какво мислите за американската храна? — попита Ханна с кисела физиономия. Беше от тези американци, които — за да се покажат интелигентни, когато са в чужбина — са склонни да оплюят всичко американско.
— Не бих могла да кажа. Никога не съм била в Америка. Но Николай е живял там известно време и ми е казвал, че има някои райони в Америка, където храната е отлична.
— О-о? — каза Ханна, поглеждайки студено към Хел.
Изненадана съм да чуя, че мистър Хел може да каже нещо хубаво за Америка или за американците.
— Не американците ме дразнят, американизмът: социалната болест на слединдустриалния свят, която трябва неминуемо да зарази всички нации една след друга и която се нарича „американско“ само защото вашата нация е в най-напреднал стадий на заболяването. По същия начин човек говори за испански грип или за японски енцефалит тип-В. Симптомите са изчезване на етиката към работата, намаляване на вътрешните човешки ресурси и една постоянна нужда от външно стимулиране, последвани от духовна разруха и морално опиянение. Можете да разпознаете жертвата по нейните постоянни усилия да влезе във връзка със себе си и по това, че приема своята духовна посредственост за интересна психологична извратеност; по това, че обяснява своето бягство от действителността, търсейки и намирайки доказателството, че тя и нейния живот са отворени за нов експеримент. В последния стадий жертвата вече може да търси най-баналната от човешките дейности: забавлението. А колкото до вашата храна, никой не може да отрече, че Америка се е специализирала отлично в едно: закуските. И смятам, че в това има нещо символично.
Хана не одобри неприятния тон на Хел и пое контрол над разговора, като взе чинията на Ханна, за да я напълни отново.
— Моят английски е доста неточен. Тук има повече от една аспержа, но множественото число на думата звучи доста странно — asparaguses. Това да не би да е едно от онези латински множествени числа, Николай? Може би трябва да се казва asperagae, или нещо подобно?
— Някой може и да го каже по този начин, но само ако е от онези недообразовани типове, които посещават концерт за цигулка и след това си поръчват чаша капучино. Или, ако е в Америка, желе от ягоди.
— Arretes un peé et sois sage20 — каза Хана с леко поклащане на главата. Тя се усмихна на Ханна. — Не е ли голям досадник, като стане дума за американци? Това е недостатък на характера му. Единственият, както сам ме уверява. Отдавна искам да ви попитам, Ханна, какво четяхте в университета?
— Какво съм четяла?
— В какво сте се специализирала — поясни Хел. — О-о. Социология.
Трябваше да отгатне. Социология, тази описателна псевдонаука, която маскира несигурността си със статистически мъгли, като се възползва от тясната пропаст между психология и антропология. Една специализация, която много американци използват за да оправдаят своята четиригодишна интелектуална ваканция и да продължат юношеството си.
— Какво сте учили в училище? — попита Ханна своята домакин, без да се замисли.
Хана се усмихна на себе си.
— О-о… неофициално психология, анатомия, естетика — такива неща.
Ханна се зае с аспержите и неочаквано попита:
— Вие двамата не сте женени, нали? Искам да кажа… вие се пошегувахте миналата вечер, като казахте, че сте държанка на мистър Хел.
Очите на Хана се разшириха от изумление. Тя не беше свикнала с такава любознателна нетактичност, която англосаксонците смятат за приятелска откровеност. Хел повдигна длан към Хана, давайки й знак да отговори, докато очите му се изпълниха с дяволита невинност.
— Е… — каза Хана, — мистър Хел и аз не сме женени. И в действителност аз съм негова държанка. Ще вземете ли сега десерт? Току-що получихме първата доставка от разкошни череши, с които баските с право се гордеят.
Хел знаеше, че Хана нямаше да се отърве толкова лесно и й се ухили, когато мис Щерн настоя.
— Не мисля, че искахте да кажете „държанка“. На английски „държанка“ означава някой, който е нает за… е, за сексуални услуги. Мисля, че имахте предвид „любовница“. И дори любовница звучи някак старомодно. Сега хората казват, че просто живеят заедно.
Хана погледна към Хел за помощ. Той се засмя и се застъпи за нея: