Тогава един следобед мистър Даймънд и неговият скромен екип се появиха в Центъра, носейки нареждания, които даваха пълен контрол на компанията-майка над всички операции касаещи директно или косвено страните — производителки на петрол. Нито заместник-пълномощникът, нито неговите колеги бяха чували някога за тази „Компания Майка“, така че се проведе бързо проучване. Оказа се, че компанията-майка беше консорциум от главните международни петролни, комуникационни и транспортни корпорации, които контролираха енергетиката и информационното обслужване на западния свят. След известно обсъждане компанията-майка беше решила, че не може да позволи на ЦРУ да продължава да се намесва в работи, които могат да накърнят или обезпокоят приятелските отношения с производителите на петрол, благодарение на които тя, за две години беше успяла да утрои печалбите си.
Никой в ЦРУ не възнамеряваше сериозно да се противопостави на мистър Даймънд или на компанията-майка, която контролираше кариерите на най-главните правителствени фигури не само с директна поддръжка, но и със своите методи да очерня и да деморализира потенциалните кандидати и да оформя това, което американските маси приемаха за истина.
Какъв шанс имаше разтърсеното от скандала ЦРУ да устои на една сила, която беше достатъчно мощна, за да построи петролопровод през тундра, и призната при това за екологически чувствителна? Кой можеше да се противопостави на организация, която беше намалила правителствените разходи за проучвания върху енергията от слънцето, вятъра, от приливите и отливите и от геотермални източници в своя полза, за да няма съперник за атомната енергия и твърдите горива, които предлага. Как можеше ЦРУ успешно да застане срещу група, която успя да убеди американския народ, че няма нищо опасно в атомните отпадъци?
Когато компанията-майка превзе ЦРУ, никой от изпълнителната власт в правителството не се намеси, тъй като наближаваха избори и всякакъв вид публичност през тази година беше по-благоразумно да се избягва. Тя не се безпокоеше и от паузата от три години преди следващия демократичен спазъм, тъй като американската версия за представително правителство досега показваше, че такива качества като интелект и етичност, които би трябвало да притежава човек, ръководещ една могъща нация, бяха по-скоро качествата, които биха го предпазили от представленията, предхождащи изборите.
Компанията-майка не преживя никакви неудобни моменти и когато група млади сенатори решиха да проведат спешно разследване, засягащо нейните арабски милиони, които манипулираха американските банки и държаха националната икономика като заложник срещу възможността — колкото и да бе невероятна — Съединените щати да се опитат да изпълнят моралните си задължения към Израел. Тези опити обаче бяха бързо прекратени от заплахата на Кувейт да изтегли парите си и да съсипе банките, ако сенаторите продължават да настояват. В резултат комитетът докладва, че не може да се каже със сигурност, че нацията е чувствителна към изнудване, тъй като не им било позволено да продължат разследванията си.
Това беше причината за лошото настроение на заместник-пълномощника, когато чу вратата на залата да се отваря с трясък. Той се изправи, когато Даймънд влезе с бърза походка, последван от мис Суивън, носеща разпечатка от принтера на Дебелака и купчина снимки на „Петимата от Мюнхен“.
За да покаже, че е забелязал появяването на Даймънд, Стар надигна леко задните си части, след което се отпусна със сумтене. Като видя мис Суивън, арабинът скочи на крака, ухили се и се поклони с някаква пародия на европейска изисканост. Много хубава жена, помисли си той. Много съблазнителна. Снежнобяла кожа. И много надарена.
— Операторът в кабината ли е? — попита Даймънд, сядайки отделно от другите.
— Да, сър — проточи Стар. — Искате да видите филма отново ли?
— Искам вие, глупаци, да го видите. Заместник-пълномощникът не беше очарован, че го приравняват с един обикновен агент и още повече — с един арабин, но се беше научил да страда мълчаливо. Това беше едно от уменията на висшата администрация.
— Вие не ни предупредихте, че искате да видите филма — каза Стар. — Не мисля, че операторът го е пренавил.
— Нека го пусне отзад напред. Няма значение.
Стар даде инструкции и светлината започна да намалява.
— Стар?
— Сър?
— Загасете тази пура.