— Добър ден, господине, госпожице. Сигурно е приятно да се мързелува на слънцето. — Той извади нагънато парче хартия от джоба на сините си работни дрехи и го подаде на Хел е голяма тържественост, след което обясни, че не може да остане, защото имат да се вършат хиляди неща, и се отправи към градината и своята къщичка. Беше време за нова чаша червено.
Хел прочете бележката.
После я сгъна и почука с нея устните си.
— Изглежда, мис Щерн, че не разполагаме със свободата да решаваме, както мислехме досега. Трима чужденци са пристигнали в Тардет и са задавали въпроси за мене и, което е по-важно, за вас. Описани са като англичани или американци — хората от селото не биха могли да разграничат произношението. Придружавани са от специални части на френската полиция, които били много услужливи.
— Но как са узнали, че съм тук?
— По хиляди начини. Вашите приятели — тези, които бяха убити в Рим — имаха ли самолетни билети в себе си?
— Предполагам. Всъщност, да. Всеки от нас носеше билета си. Но те не бяха дотук, а до Пау.
— Достатъчно близко. Не съм съвсем неизвестен. — Хел поклати глава на това ново доказателство за тяхното аматьорство. Професионалистите винаги си купуват билет до места, отдалечени от истинската им цел, защото резервациите се записват в компютри, след което са достъпни на правителствените организации или на компанията-майка.
— Кои според вас са тези хора?
— Не знам.
— Какво ще направите? Той повдигна рамене.
— Да ги поканя на вечеря.
След като остави Ханна, Хел постоя половин час в градината, наблюдавайки как около планините се струпват буреносни облаци и преценявайки разположението на камъните върху дъската. Достигна едновременно до две заключения. Тази вечер щеше да вали, а най-умното нещо беше да подтикне врага към бързане.
Телефонира в хотел „Дабади“ от оръжейната стая. Уговориха се. Семейство Дабади щеше да изпрати американците на вечеря горе в замъка. Но оставаше проблемът с вечерята, която вече бяха приготвили за гостите. В края на краищата, хотелът печелеше от храната, не от стаите. Хел ги убеди, че най-честният и правилен начин е да включат неизядената вечеря в сметката. И Господ е свидетел, че Дабади не биха били виновни, ако чужденците решат в последния момент да вечерят с Хел. Бизнесът си е бизнес. И като се има предвид, че разхищението на храна не е угодно Богу, може би най-доброто решение щеше да бъде те сами да изядат вечерята, като поканят и абата.
Хана четеше в библиотеката с огромни квадратни очила. Тя погледна над тях, когато той влезе.
— Гости за вечеря?
Той погали бузата и с длан.
— Да. Трима. Американци.
— Колко мило. С Ханна и Льо Каго ще се получи добра компания.
— Точно така.
Тя отбеляза докъде беше стигнала и затвори книгата.
— Неприятности ли има, Нико?
— Да.
— Нещо свързано с Ханна и нейните проблеми? Той кимна.
Тя леко се засмя.
— А тази сутрин ме покани да стоя тук през половината от всяка година, като се опитваше да ме примамиш с тишината и усамотеността на твоя дом.
— Скоро ще бъде отново спокоен: Все пак, аз съм се оттеглил.
— А може ли някой като тебе напълно да се оттегли? Е, добре, щом ще имаме гости, трябва да изпратя някой долу в селото. Ханна има нужда от някакви дрехи. Не може да се яви на вечеря с тези шорти.
Поздрав още от алеята, блъскане на стъклената врата на салона, от което стъклото се раздрънча, шумно търсене на Хана в библиотеката, могъща прегръдка, дълга, мляскаща целувка по бузата, вик за малко гостоприемство във вид на чаша вино — и цялото домакинство вече знаеше, че Льо Каго се беше завърнал от задълженията си в Лару.
— А сега, къде е това младо момиче с едрия бюст, за което говорят в цялата долина? Доведи я тук! Нека срещне съдбата си!
Хана му каза, че младата жена почива, а Николай работи в японската градина.
— Не искам да го виждам. Достатъчна ми беше компанията му цели три дни. Разказа ли ти за моята пещера? Направо трябваше да го мъкна през нея. Тъжно е да се признае, но той остарява, Хана. Време е да се замислиш за бъдещето си и да се огледаш за някой мъж без възраст, например един як баскски поет…
Хана се засмя и му каза, че банята ще бъде готова след половин час.
— След което, ако решиш, можеш да се облечеш по-официално. Ще имаме гости за вечеря.
— Ах, публика. Добре. Много добре, ще отида за малко вино в кухнята. Все още ли работи при вас онова португалско момиче?
— Те са няколко.
— Значи ще мога да си избера. И почакай да ме видиш, като се облека! Преди няколко месеца си купих едни дрехи и все още не съм имал възможността да се покажа в тях. Един поглед към мене и ще се разтопиш, в името на топките…