Не след дълго и неговите приятели пещерняци придобиха навика да удрят колата му, когато минаваха покрай нея. Скоро младите хора, с които пътуваха, започнаха да удрят всяко волво покрай което минаваха. Следвайки нелогичния път на прищевките, удрянето на волвото се разпространи като на места приемаше антиконституционен тон, на места беше младежки изблик или израз на антиматериализъм.
Дори и собствениците на волво започнаха да възприемат тази мода. Имаше случаи, когато тайно удряха колите си, за да придобият репутация на космополити. Носеха се настойчиви, макар и апокрифни слухове, че компанията щеше да представи един изпоудрян модел, с което да покаже как той е готов на всякакви жертви за сигурността на пасажерите си, и преди всичко да апелира към богатите егоисти, които вярваха, че продължителността на живота им е от съществено значение за съдбата на човека.
След като взе душ, Хел се облече в черния си сукнен костюм, създаден да накара гостите, облечени в обикновени костюми, и тези, облечени във вечерно облекло да се чувстват еднакво удобно. Когато срещна Хана на края на главното стълбище, тя беше в дълга рокля в китайски стил, създадена със същото двусмислено предназначение.
— Къде е Льо Каго? — попита той когато слязоха в малкия салон. — Почувствах присъствието му няколко пъти през деня, но не съм го виждал или чувал.
— Предполагам, че се облича в стаята си. — Хана леко се засмя. — Каза ми, че така ще бъда зашеметена от новите му дрехи, че ще се хвърля влюбено в обятията му.
— О, господи. — Вкусът на Льо Каго към дрехите клонеше малко към оперните костюми. — А мис Щерн?
— Тя прекара по-голямата част от следобеда в стаята си. Изглежда, че доста си я разстроил по време на вашия разговор.
— Хм.
— Тя ще слезе скоро след като Пиер се върне с дрехите, поръчани за нея. Искаш ли да чуеш какво ще бъде менюто?
— Не, сигурен съм, че ще бъде идеално.
— Не чак, но приемливо. Тези гости ни дават възможност да се отървем от сръндака, който ни даде старият мистър Ибар. Виси тук повече от седмица, сигурно вече е готов. Трябва ли да знам нещо по-специално за гостите?
— Непознати са за мене. Предполагам, врагове.
— Как да се отнасям с тях?
— Както към гостите в тази къща. С този особен твой чар, с който караш всеки мъж да се чувства интересен и важен. Искам тези хора да бъдат изкарани от равновесие и да не се чувстват сигурни в себе си. Те са американци. Точно както ти или аз бихме се чувствали несигурни на барбекю, те пък страдат от светско замайване на една истинска вечеря.
— Какво, по дяволите, е „барбекю“?
— Примитивен племенен ритуал, включващ картонени чинии, летящи насекоми, препечено месо и бира.
Те седяха в притъмнелия салон, леко докосвайки се с пръсти. Слънцето се беше скрило зад планините и през отворените стъклени врати можеше да се види сребристото сияние, което като че ли извираше от земята в парка; неговата слаба светлина запълваше пространството под тъмнозелените борове — един непостоянен ефект, причинен от приближаващата буря.
— Колко време си живял в Америка, Нико?
— Около три години веднага след като напуснах Япония. Всъщност, все още притежавам апартамент в Ню Йорк.
— Винаги съм искала да посетя Ню Йорк.
— Ще се разочароваш. Това е плашещ град, в който всеки се надпреварва за пари; банкерите, мошениците, бизнесмените, проститутките. Като вървиш по улиците и наблюдаваш очите им, ще видиш две неща: страх и ярост. Те са унищожени хора, криещи се зад врати с тройни ключалки. Борят се с мъже, които не мразят, и правят любов с жени, които не обичат. Хибридно общество, което взема на заем начина си на живот от другите култури. Кир21 е популярно питие за тези, които искат да са вътре в нещата. Те превъзнасят перие22, въпреки че имат една от най-добрите минерални води. Най-добрите им френски ресторанти предлагат това, което ние смятаме за тридесет франкова храна, десет пъти по-скъпо, а сервирането им е характерно с нетърпима сополивост на по-голямата част от келнерите, обикновено некомпетентни селяни, които едва ли могат да разчетат менюто. Но американците обичат да бъдат малтретирани от келнерите. Това е единственият им начин да оценят качеството на храната. От друга страна, ако трябва да живееш в градовете на Америка, тогава най-добре е да живееш в истинския Ню Йорк, а не в провинцията. Там има и някои хубави неща. Харлем например. Общинската библиотека е доста сносна. Има един мъж на име Джими Фокс, който е най-добрият барман в цяла Северна Америка. Два пъти дори проведох разговор за естеството на шибуи — не шибуми, разбира се. С възможностите на меркантилното мислене по-скоро може да се говори за особеностите на прекрасното, а не за естеството на красотата.