ЧАСТ ТРЕТА
Секи — неутрално положение, при което никой няма предимство. „Мексиканско изчакване“
ЗАМЪКЪТ ЕТЧБАР
В резултат на преживяването от шофирането на Пиер тримата гости не можаха да дойдат съвсем на себе си до края на вечерта. Даймънд очакваше, че веднага ще премине към случая с Хел, но не му се отдаде. Докато Хана поведе компанията към салона в синьо и златисто за чаша вино преди вечеря, Даймънд изостана и каза на Хел:
— Предполагам, че се чудите защо…
— След вечеря.
Даймънд се скова едва забележимо, след което направи един полупоклон — жест, за който веднага съжали. Тази проклета гръмотевица!
Хана напълни отново чашите и поднесе мезета, водейки разговора по такъв начин, че скоро Дарил Стар започна да се обръща към нея с „Ма’ам“24, усещайки как интересът й към Тексас и всичко тексаско го обвиваше с неуловимо очарование, а специализантът от ООП се хилеше и кимаше всеки път когато се интересуваха дали се чувства удобно. Дори и Даймънд скоро установи, че започна да разказва за впечатленията си от баскската страна, чувствайки се блестящ и проницателен. И петимата станаха, когато Хана се извини, обяснявайки, че трябва да се погрижи за младата дама, която ще вечеря с тях.
След като ги напусна, настъпи осезаема тишина и Хел нарочно остави лекото неудобство да продължи, наблюдавайки гостите си леко развеселен.
Дарил Стар беше този, който успя да направи една уместна забележка, за да запълни празнината.
— Хубаво място имате тук.
— Искате ли да разгледате къщата? — попита Хел.
— Е-е, не… не си правете труда заради мене. Хел каза няколко думи на Льо Каго, който се запъти към Стар и с грубовато добродушие го издърпа от стола за ръката и му предложи да го разведе из градината и да му покаже оръжейната стая. Стар обясни, че се чувства удобно там, където е в момента, но Льо Каго придружи усмивката си с осезаем натиск върху горната част на ръката на Стар.
— Задоволи моята прищявка, добри ми приятелю — каза той.
Стар се престори, че му е безразлично и тръгна с него.
Даймънд беше обезпокоен, разкъсан между желанието да поеме контрол над ситуацията и един импулс, който му се струваше детински — да покаже, че салонните му маниери са толкова изискани, колкото тези на Хел. Ясно му беше, че и той, и положението бяха под чужд контрол, и това го дразнеше. За да каже нещо, той отбеляза:
— Виждам, че не пиете нищо преди вечеря, мистър Хел.
— Да, вярно е.
Хел не възнамеряваше да облекчи положението на Даймънд, като му помогне в разговора. Просто щеше да остави инициативата у него. Даймънд се подсмихна и каза:
— Мисля, че имате странен шофьор.
— О-о?
— Да. Паркира колата отвън, на площада, и трябваше да извървим остатъка от пътя. Бях сигурен, че бурята ще ни хване.
— Не разрешавам леки коли на моя земя.
— Да, но след като паркира колата, той ритна предната врата и съм сигурен, че е останала вдлъбнатина.
Хел се намръщи и каза:
— Колко странно. Ще поговоря с него. В този момент Хана и мис Щерн се присъединиха към мъжете. Младата жена изглеждаше изтънчена и съблазнителна в лятната рокля, която Хана й беше поръчала. Хел внимателно я наблюдаваше, докато я представяха на двамата мъже, възхищавайки се неохотно на самоконтрола й и лекотата, с която се изправи срещу хората, които бяха организирали убийството на приятелите й. Хана й посочи да седне до нея и успя да привлече вниманието върху нейната младост и красота, насочвайки я по такъв начин, че само Хел забеляза замайването, което чувстваше момичето. В един момент той улови погледа й и й кимна с одобрение и разбиране. Имаше все пак нещо в това момиче. Може би ако прекараше четири или пет години в компания на жена като Хана… кой знае?
От хола се чу дрезгав смях и Льо Каго се появи, преметнал ръка върху раменете на Стар. Тексасецът изглеждаше малко смутен и косата му беше разбъркана, но Льо Каго беше изпълнил мисията си; кобурът под лявата мишница на Стар беше празен.
— Не знам за вас, приятели — каза Льо Каго на своя английски с подчертано „р“, — но аз съм изгладнял! Направо бих ял за четирима!
Вечерята, сервирана на светлината на два големи свещника върху масата и на други по стените, не беше пищна, но беше добра. Пъстърва от местния поток, сръндак със сос от череши, градински зеленчуци, приготвени по японски маниер, и накрая зелена салата преди десерта от плодове и сирене. Съответни вина съпровождаха всяко ястие и подправка. С известно неудобство Даймънд забеляза, че на Хана и Хел в началото на вечерята бяха сервирани само ориз и зеленчуци, но те се присъединиха към другите при салатата. Освен това, въпреки че домакинята пиеше вино наравно с тях, чашата на Хел едва се намокряше от всяка бутилка, така че общо той сигурно не беше изпил повече от една чаша.