…Вратите на асансьора се отваряха и затваряха срещу главата на мъртвия японец. Мъжът се плъзна нагоре по стената. Раната на дланта му изчезна и той измъкна куршума от гърба си. Затича се назад през групата ученици и едно момиче от тях се надигна от пода, червеното петно върху дрехата му изчезна обратно в стомаха. Когато достигна главния вход, парченца стъкло се издигнаха и възстановиха стъклената врата. Вторият стрелец скочи от пода и улови летящия автомат, и двамата се затичаха назад, докато камерата ги изостави и откри лежащия на пода израелски младеж. Като че ли вакуум върна на място тила му и възстанови бедрото му. Той скочи и хукна назад, като грабна раницата си, минавайки покрай нея. Камерата се полута, след което откри втория израелец, тъкмо за да улови как се появява бузата му. Той се надигна на колене, кръвта се скри в гърдите му, а ризата му стана като нова. Двамата младежи тръгнаха назад. Единият се обърна и се усмихна. Те се промъкнаха обратно през групата италианци, посрещащи роднината си, и италианският митничар взе печата си, за да подпечата паспортите им. Едно червенокосо момиче поклати глава, след което се усмихна в знак на благодарност…
— Стоп! — извика мистър Даймънд, стряскайки мис Суивън, която не го беше чувала досега да повишава така глас.
— Виждате ли това момиче, Стар?
— Разбира се.
— Можете ли да ми кажете нещо за нея?
Стар малко се притесни от тази деспотична заповед. Разбираше, че има някакви неприятности и реши да използва стила си на добро глупаво момче.
— Е… да видим. Има доста сносни гърди, това е сигурно. Стегнат малък задник. Малко е кльощава в ръцете и в кръста, но както моя стар татко обичаше да казва: колкото по-близо е до кокала, толкова по-вкусно е месото. — Той се насили да се разхили и арабинът се присъедини към него, нетърпелив да покаже, че е разбрал всичко.
— Стар? — гласът на Даймънд беше монотонен и плътен. — Искам да направите нещо за мене. Искам да се опитате да спрете да се правите на идиот през следващите няколко часа. Не искам да ме забавлявате, не искам да съпровождате отговорите си с народни мъдрости. Няма нищо смешно в това което става. Съвсем в традициите на ЦРУ, вие сте оплескали работата, Стар. Разбирате ли това?
Настъпи тишина и заместник-пълномощникът се замисли дали да не се възмути от тази клевета, но реши за по-благоразумно да замълчи.
— Стар? Разбирате ли това? Една въздишка, след което тихо:
— Да, сър.
Заместник-пълномощникът изчисти гърлото си и заговори възможно най-авторитетно:
— Има ли нещо, което Агенцията…
— Стар? Познаваш ли това момиче? — попита Даймънд.
Мис Суивън извади снимката от папката и я плъзна към Стар и арабина.
Стар повдигна снимката, за да я види по-добре на слабата светлина.
— Да, сър.
— Коя е тя?
— Това е момичето от екрана.
— Това е вярно. Нейното име е Ханна Щерн. Чичо й е Аса Щерн, създателят на „Петимата от Мюнхен“. Тя беше третият член на действащата група.
— Третият? — попита Стар. — Но на нас ни казаха, че в самолета има само двама от тях.
— Кой ви каза това?
— Това беше доклад на разузнаването, който ни даде този приятел тук.
— Това е вярно, мистър Даймънд — намеси се арабинът. — Нашите разузнавачи…
Но Даймънд беше затворил очи и бавно клатеше глава.
— Стар? Искаш да ми кажеш, че си базирал операцията на информация, осигурена от арабски източници?
— Е, ние… Да, сър. — Гласът на Стар беше безизразен. Поставено по този начин, наистина изглеждаше глупаво. Все едно да оставиш италианци да организират политиката ти или англичани да управляват промишлените ти отношения.
— Струва ми се — вмъкна заместник-пълномощникът, — че след като сме извършили грешка, базирана на фалшива информация от нашите арабски приятели, и те трябва да приемат известна част от отговорността.
— Грешите — каза Даймънд. — Но предполагам, че сте свикнали с това. Те няма какво да приемат. Те притежават петрола.
Арабският представител се усмихна и кимна.
— Изразихте точно мислите на моя чичо и президент, който често казва…
— Добре. — Даймънд се надигна. — Тримата останете на разположение. След по-малко от час ще ви повикам. Дотогава ще получа всички данни. Може би ще бъде възможно да оправя кашата, която сте забъркали. — Той тръгна по пътеката, последван от мис Суивън.
Заместник-пълномощникът прочисти гърлото си, за да каже нещо, след което реши, че мълчанието е по-силно. Той фиксира с един дълъг поглед Стар, пренебрегна арабина и напусна залата.
— Е, приятел — каза Стар, като се надигна от креслото, по-добре да хапнем нещо, преди да е станало още по-лошо.