Хел остана за известно време мълчалив.
— И швейцарците също имат нужда от петрол.
— И швейцарците също имат нужда от петрол — повтори като ехо Даймънд. — Тези пари ще се появят обратно във вашата сметка седем дни след успешното завършване на акцията на „септемврийците“. В действителност, вместо да се опитвате да убиете някой от тях, вие дори ще бъдете облагодетелстван ако им помогнете да успеят.
— И най-вероятно тези пари служат също и за вашата собствена защита.
— Съвсем вярно. Ако нещо се случи с мене или с моите приятели, докато сме ваши гости, тези пари ще изчезнат — жертва на счетоводна грешка.
Вниманието на Хел беше привлечено от плъзгащите се врати, водещи към японската градина. Дъждът беше започнал, шумолейки върху дребния чакъл и поклащайки върховете на листата.
— И това е всичко?
— Не съвсем. Сигурни сме, че имате тук там около сто хиляди долара, предвидени за аварийни ситуации. Психологичният портрет, който ви направи Дебелака, ни показва, че има макар и малка вероятност да поставите лоялността и дълга към мъртвия приятел и племенницата му пред вашето благополучие. Всичко това — в резултат на селективния ви произход и обучението в японско разбиране на честта, нали знаете. Приготвили сме се и за тази глупава вероятност. На първо място, британските служби са уведомени да ви следят и ще ви арестуват в момента, когато стъпите на тяхна земя. За да им помогнат в тази дейност, френските служби за вътрешна сигурност ще се постараят да не напускате точно тази част на страната. Вашето описание е раздадено. Ако ви открият в някое друго селище различно от вашето собствено, ще ви застрелят на място. Запознат съм с историята на вашите постижения при справяне с невероятни задачи и разбирам, че тези ограничения могат само да ви се сторят глупости, а не нещо, което да ви възпре. Но независимо от това ние ще предприемем тези действия. Компанията-майка трябва да бъде видяна, че взема всички мерки, за да защити в Лондон „септемврийците“. Ако защитата се провали — а аз почти се надявам това да стане — тогава компанията-майка трябва да бъде видяна да изпълни наказание — едно такова наказание, което да задоволи нашите арабски приятели. А вие знаете какво представляват тези хора. За да задоволим вкуса им за отмъщение, ще бъдем принудени да извършим нещо много цялостно и с много… въображение. Хел известно време остана мълчалив.
— В началото на този разговор казах, че имам един въпрос към вас, търговецо. Ето го. Защо дойдохте тук?
— Това трябва да е очевидно.
— Може би не поставих правилно ударението. Защо вие дойдохте тук? Защо не изпратихте някой, който да ме извести? Защо показахте лицето си и си навлякохте риска да ви запомня?
Даймънд се втренчи за момент в Хел.
— Ще бъда честен с вас…
— Не нарушавайте навиците си заради мене.
— Исках лично да ви съобщя за загубата на земята в Уайоминг. Исках лично да ви запозная с многото наказания, които съм измислил, ако не послушате компанията-майка. Дължах го на брат си.
Безизразните очи на Хел се спряха върху Даймънд, който седеше напрегнат; овлажнелите му очи издаваха страха, който изпитваше. Беше предприел опасна стъпка. Беше изоставил защитата на закони и системи, зад които се криеха корпоративните мъже и от които идваше силата им, и беше поел риска да покаже лицето си на Николай Александрович Хел. Подсъзнателно Даймънд знаеше, че зависи от анонимността си, от своята роля на обществено насекомо, драскащо в неистовите гнезда от печалба и успех. Както повечето от неговата каста и той намираше духовно утешение в каубойския мит. В този момент Даймънд се виждаше като мъжествена личност, разхождаща се смело по прашните улици на Холивуд, ръката му — колебаеща се на един инч над компютъра в кобура. Доста излагащ за американската култура е фактът, че прототипът им за герой е каубоят: един необразован, дебелашки, викториански, емигрирал селскостопански работник. В основата си ролята на Даймънд беше нелепа: той притежаваше най-развитата в света компютърна система; Хел имаше няколко картотеки. Даймънд имаше в джоба си всички правителства на индустриалния Запад; Хел имаше няколко баски приятели. Даймънд представляваше атомната енергия, световните нефтени запаси, военно-промишлената симбиоза, корумпираните правителствени институции, създадени, за да го защитават; Хел представляваше шибуми, един избледнял възглед за упорита красота. И въпреки всичко беше очевидно, че Хел имаше значително предимство във всяка една битка, която можеше да се допусне. Хел извърна лицето си и поклати глава.