— Това сигурно ви кара да се чувствате неудобно.
По време на мълчанието Даймънд беше забил ноктите си в дланите. Той се прокашля.
— Каквото и да мислите за мене, аз не мога да повярвам, че ще пожертвате годините, които ви остават, заради един жест, който ще бъде оценен само от онази дунда, която срещнах на вечеря. Мисля, че знам какво ще направите, мистър Хел. Ще обмислите въпроса и накрая ще разберете, че една шепа садистични араби не си струват тази къща и живота, който сте създали за себе си. Ще разберете, че честта не ви обвързва с отчаяните надежди на един болен, замаян от наркотици мъж. И накрая ще решите да се отдръпнете. Една от причините, които ще ви накарат да направите това, ще бъде мисълта, че би било под достойнството ви да направите един празен жест на смелост само за да ме впечатлите — мене, един човек, когото презирате. Не очаквам да ми кажете, че се отказвате веднага. Това ще бъде прекалено унизително, ще навреди на скъпоценното ви достойнство. Но именно това ще направите накрая. Ще бъде жалко да се види как наказанията, които измислих за вас, ще останат неизползвани. За ваше щастие председателя на компанията-майка е непреклонен в желанието си „септемврийците“ да бъдат оставени на мира. Уреждаме нещо, което може да се нарече „мирни преговори в Кемп Дейвид“, в резултат на които Израел ще бъде принуден да оголи южните и източните си граници. Като допълнителен ефект от тези разговори ООП ще излезе от играта в Средния изток. Те изиграха своята дразнеща роля. Но председателят иска да държим палестинците спокойни, докато този заговор се осъществи. Виждате, мистър Хел, че плувате в дълбоки течения, в които са замесени сили, малко под възможностите на пистолетен изстрел и хубавички градини.
Хел се загледа за известно време в Даймънд, мълчейки. След което се обърна към градината.
— Този разговор е приключен.
— Разбирам. — Даймънд извади една визитна картичка от джоба си. — Можете да се свържете с мене на този номер. След десет часа ще съм обратно в офиса си. Когато ми кажете, че сте решили да не се намесвате в тази работа, аз ще наредя освобождаването на вашите швейцарски фондове.
Тъй като Хел очевидно не се интересуваше повече от присъствието му, той остави картичката на масата.
— Няма повече какво да обсъждаме, така че аз си тръгвам.
— Какво? О, да. Сигурен съм, че можете да се върнете сам, Даймънд. Хана ще ви сервира кафе, преди да ви изпрати обратно в селото. Без съмнение, Пиер се е подсилвал с вино през последните няколко часа и ще е в добра форма, за да запомните пътуването.
— Много добре. Но първо… имах един въпрос, който исках да ви задам.
— Е-е?
— Това розе, което пихме на вечеря. Каква марка беше?
— Тавел, разбира се.
— Знаех си!
— Не, не знаехте. Почти знаехте.
Частта от градината, която достигаше японската постройка, беше създадена, за да се слуша падащият дъжд. Всеки дъждовен сезон Хел работеше седмици наред, бос, с подгизнали шорти, пренареждайки градината. Канали и улуци се пробиваха и оформяха, растения се преместваха, разхвърляше се чакъл, пеещите камъни се нареждаха в потока, докато сопрановият звук от шумоленето на дъжда върху чакъла, басовият звук на капките върху широките листа, острият резонанс на потрепващите бамбукови листа — всички те така се балансираха по сила на звука, че ако човек седнеше точно в средата на стаята с татамита, трябваше да долови, че нито един звук не доминираше. Концентрираният слушател би могъл да извлече един тон или пак да го върне към хармонията на цялото само като изместваше фокуса на своето внимание. Усилието, необходимо за да се контролира инструментът на една добре настроена градина, може да потисне ежедневните безпокойства и вълнения, но тези успокояващи постижения не са главната цел на градинаря, който трябва да е отдаден на създаването на една градина, а не на използването й.
Хел седеше в оръжейната стая, чувайки дъжда, но без да има достатъчно душевно спокойствие, за да може да го слуша. Нещо в този случай не беше наред. Заплашваше, го лично. Хел беше свикнал да играе срещу разположението на дъската, а не срещу противоречиви противници от плът и кръв. В тази работа щяха да се предприемат действия по нелогични причини; щеше да има човешки филтър между причината и ефекта. Цялата работа смърдеше на страст и пот.
Той въздъхна продължително, изпускайки тънка струя въздух. — Е? — попита той. — Какво ще кажете за всичко това?