— Не съм решила, че искам да се върна вкъщи.
Вместо да й отговори, Хел ритна подметката на ботуша на Льо Каго. Едрият баск се стресна и примлясна няколко пъти с уста.
— Къде бях? Ах… разказвах за онези монахини от Байон. Е, добре, срещнах ги…
— Не, няма да го разкажеш в присъствието на дами.
— О-о? Е, добре! Виждаш ли, малко момиче, една такава история би разпалила страстта ти. А когато дойдеш при мене, искам да бъде по твое собствено желание, а не водена от сляпа похотливост. Какво стана с нашите гости?
— Отидоха си. Най-вероятно — обратно в Съединените щати.
— Искам да ти кажа нещо, Нико, но съвсем честно. Не ми харесаха тези мъже. В очите им имаше страхливост и това ги прави опасни. Или трябва да започнеш да каниш гости от по-висока класа, или рискуваш да загубиш покровителството ми. Хана, прекрасна и желана жена, не искаш ли да дойдеш в леглото заедно с мене?
Тя се усмихна.
— Не, благодаря ти, Бено.
— Възхищавам се на самообладанието ти. А ти, малко момиче?
— Тя е изморена — каза Хана.
— Ах, може би така е по-добре. Леглото ми щеше да стане малко пренаселено с пълничката португалка от кухнята. И така, не ми е приятно, че ще ви лиша от очарованието на моето присъствие, но изключителната машина, която представлява моето тяло има нужда от изпразване, а след това от сън. Лека нощ, мои приятели.
Той се завъртя на пети, за да напусне и тогава забеляза кимоното на Ханна.
— Какво е това? Какво е станало с дрехите ти? О, Нико, Нико. Ненаситността е порок. Е, добре… лека нощ.
Хана нежно го разтриваше, премахвайки напрежението от гърба и раменете му, докато той лежеше по корем. После задърпа леко косата му, докато Хел започна да се унася в сън. Тя намести тялото си над неговото, ръцете и краката й върху неговите, нейната топла тежест като че ли го защитаваше, утешаваше, принуждаваше го да се отпусне.
— Това са неприятности, нали? — прошепна тя. Той изхъмка в знак на потвърждение.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам — въздъхна той. — Първо, да махна момичето оттук. Те може би мислят, че смъртта й ще анулира дълга ми към нейния чичо.
— И си сигурен, че няма да я намерят? Знаеш, че тук, в долината, няма тайни.
— Само хората от планината ще знаят къде е. Те са мои хора и не разговарят с полицията по навик или по традиция.
— А след това?
— Не знам. Ще помисля.
— Искаш ли да ти доставя удоволствие?
— Не. Прекалено съм напрегнат. Позволи ми да бъда егоист. Нека аз да ти доставя удоволствие.
ЛАРУН
Хел се събуди на разсъмване и отдели два часа за работа в градината преди да закуси с Хана в стаята с татамитата.
— След време, Хана, това ще бъде една приемлива градина. Надявам се да бъдеш тук, за да й се наслаждаваш заедно с мен.
— Размислям по този въпрос, Нико. Идеята не е съвсем непривлекателна. Беше много замислен миналата нощ.
— Бях напрегнат. Това беше едно преимущество.
— Ако бях егоистка, щях да искам по-често да си така напрегнат.
Той се усмихна.
— О-о, би ли телефонирала в селото, за да запазиш място на мис Щерн за следващия полет до Съединените щати? Нека бъде Пау-Париж, Париж-Ню Йорк, Ню Йорк-Чикаго.
— Тръгва ли си?
— Не точно сега. Не искам да е на открито. Но резервацията ще влезе в компютъра на летището и ще бъде на разположение на Дебелака. Ще ги отклони от следата.
— А кой е Дебелака?
— Един компютър. Крайният враг. Въоръжава глупави мъже с информация.
— Изглеждаш огорчен тази сутрин.
— Огорчен съм. Дори се самосъжалявам.
— Нарочно не употребих този израз, но мисля, че е по-подходящ. А не отива на човек като тебе.
— Знам. — Той се усмихна. — Никой на този свят не би посмял да ми каже това. Ти си съкровище, Хана.
— Ролята ми е такава — да бъда съкровище.
— Вярно е. Между другото, къде е Льо Каго? Не съм го чул да боботи тази сутрин.
— Излезе преди час с мис Щерн. Щеше да й покаже някои от изоставените села. Тя ми се стори в добро настроение.
— Повърхностните хора бързо се възстановяват. Не можеш да нараниш възглавница. Кога ще се върнат?
— Сигурно към обед. Обещах на Бено печен овнешки бут. Ти каза, че ще заведеш Ханна в хижата. Кога ще тръгнете?
— След като се мръкне. Следят ме.
— Смяташ да прекараш нощта там, с нея?
— Хм-м. Предполагам. Не бих искал да се връщам по тези пътища в тъмното.
— Знам, че Ханна не ти харесва, но…
— Не ми допада нейният тип — авантюристи, търсещи приключения в революции и терор. Съществуването й ми коства прекалено много.
— Имаш ли намерение да я накажеш, докато сте там?