Щеше да мине повече от час, докато грохналата френска телефонна система осъществеше телефонния разговор, и той реши да оползотвори това време, като направи инспекция на земите си. Чувстваше се с леко сърце, в добро разположение на духа, наслаждавайки се на еуфорията, която обикновено се появява след силни преживявания. Куп неясни причини го караха да се опасява от възможността да се набърка в работа, която щеше да бъде спъвана от личности и страсти.
Той се разхождаше из източните ливади, където се натъкна на Пиер. Той както винаги беше в обичайното си настроение — доволен от съдбата. Градинарят погледна нагоре към небето и посочи.
— Ах, мосю. Много скоро ще има буря. Всички знаци говорят за това.
— О-о?
— О, да. Няма съмнение. Сутринта малките облаци се бяха скупчили около склоновете на планината. Сагарата извърна листата си по вятъра. Това са сигурни знаци. Бурята е неизбежна.
— Много лошо. Имахме нужда от дъжд.
— Вярно е, мосю. Я вижте. Ето, идва мосю Льо Каго. Вижте колко хубаво е облечен.
Льо Каго идваше към тях през ливадата, все още облечен в измачкания театрален костюм от преди две вечери. Докато той се приближаваше, Пиер се отдалечи, обяснявайки, че има стотици хиляди неща, за които трябвало да се погрижи.
Хел поздрави Льо Каго.
— Не съм те виждал от известно време, Бено. Къде беше?
— Ох. Бях в Лару, при вдовицата. Помагах й да загаси огъня си. — Льо Каго беше неспокоен, шегата му прозвуча механично и плоско.
— Един ден, Бено, ще паднеш в капана на тази вдовица и ти ще бъдеш… Какво има? Какво не е наред?
Льо Каго постави ръцете си върху раменете на Хел.
— Имам лоши новини за тебе, приятелю. Случило се е нещо ужасно. Онова момиче с едрия бюст? Твоята гостенка…
Хел затвори очи и обърна главата си настрани. След известно време тихо каза:
— Мъртва?
— Страхувам се, че е така. Един контрабандист чул изстрелите. Докато стигнал до колибата ти, тя била мъртва. Били стреляли по нея… много, много пъти.
Хел пое бавно и дълбоко въздух, задържа го за момент, след което издиша напълно. По този начин не позволи на мозъка си да се замъгли от ярост. Опитвайки се да не мисли за нищо, той тръгна назад към замъка. Льо Каго го последва мълчаливо на известно разстояние, уважавайки чувствата му.
От десет минути Хел седеше на прага на стаята с татамитата, когато Льо Каго дойде и се отпусна тежко до него. Той разфокусира погледа си и попита с монотонен глас:
— Е, добре. Как са влезли в хижата?
— Не им се е наложило. Била е намерена на поляната под дефилето. В ръката й имало един голям букет.
— Глупаво момиче — каза Хел с тон, в който можеше да се усети обич. — Знаем ли кой я е застрелял?
— Да. Рано тази сутрин долу в селото Лескун са били видени двама чужденци. Описанието им съвпада с това на американеца от Тексас, когото срещнах тук, и на онзи арабски сопол.
— Но как са разбрали къде е? Само нашите хора знаеха това.
— Има само един начин. Някой ги е информирал.
— Един от нашите хора?
— Знам. Знам! — Льо Каго проговори през зъби. — Разпитах наоколо. Рано или късно ще разбера кой е бил. И когато го разбера, кълна се в пророческите топки на Йозеф от Египет, острието на моята макила ще продупчи черното му сърце! — Льо Каго беше засрамен, беше бесен, че един от неговите собствени баски от планината беше опозорил нацията по този начин. — Какво ще кажеш, Нико? Да ги хванем ли — американеца и арабина?
Хел поклати глава.
— Сигурно вече са на самолета за Съединените щати. Ще дойде и тяхното време.
Льо Каго удари един в друг юмруците си и разрани кожата върху кокалчетата си.
— Но защо, Нико? Защо ще убиват това парче? Какво можеше да им стори, бедната?
— О, искаха да ме спрат да не извърша нещо. Мислеха, че могат да заличат дълга ми към чичото, убивайки племенницата.
— Те, разбира се, са сбъркали.
— Разбира се. — Хел се изправи. Мозъкът му започна да функционира в друга посока. — Ще ми помогнеш ли, Бено?
— Дали ще ти помогна?!
— В цялата околност има сили на френското контраразузнаване, които имат нареждане да ме отстранят, ако направя опит да напусна района.
— Пфу! Единственият чар на френското разузнаване е пълната му некомпетентност.
— Въпреки това ще бъдат пречка. А може да имат и късмет. Ще трябва да ги неутрализираме. Спомняш ли си Морис де Ланде?
— Човекът, когото наричат Гнома? Да, разбира се.