— Трябва да се свържа с него. Ще ми е необходима неговата помощ, за да мога да стигна до Англия безпрепятствено. Тази нощ ще минем през планината в Испания, в Сан Себастиян. Ще ми трябва една рибарска лодка, за да ме отведе до брега на Сент Жан де Луз. Можеш ли да го уредиш?
— Естествено?
— Вдругиден ще летя от Биариц за Лондон. Те наблюдават летищата. Но са се разпръснали. И в това е нашето предимство. Започвайки от днес следобед, искам до властите да пристигат сведения, че са ме видели едновременно в Олорон, Пау, Байон, Билбао, Мулеон, Бордо, Сент Жан Пие де Порт. Искам кръстосаните им сведения да се объркат, така че съобщението от Биариц да бъде просто капка в потока информация. Може ли да се уреди?
— Дали може да се уреди? Дали… в момента не мога да измисля да кажа нещо подходящо. Да, може да се уреди. Също както в старите времена, ей?
— Страхувам се, че е така.
— Ти, разбира се, ще ме вземеш със себе си.
— Не. Не е от твоята специалност.
— Хола! Недей да позволяваш да те заблуждава посивялата ми брада. В това тяло живее едно момче! Едно много подло момче!
— Не е за това. Ако беше да влезем в затвор или да вдигнем някой пост във въздуха, не бих предпочел никой друг пред тебе. Но тук няма нужда от смелост. Тук ще бъде нужна хитрост и ловкост.
Льо Каго имаше навика, когато се намира на открито, да се облекчава и сега, правейки това, обърнат настрани, той продължи да говори:
— Нима смяташ, че не съм способен на хитрост? Аз съм изтъкан от проницателност. Като хамелеона сменям цвета си съобразно фона.
Хел не можа да се въздържи и се усмихна. Тази самосъздадена народна легенда, стояща пред него, блестяща в измачканите вечерни дрехи от fin-de-siecle, копчетата от изкуствени камъни, лъщящи върху брокатената жилетка, с нахлупена ниско над слънчевите очила барета, с разрошена посивяла брада, разпръсната върху копринената вратовръзка, очуканата стара макила под едната мишница, докато държеше пениса си с другата ръка, разпръсквайки урина напред-назад като ученик… И твърдеше, че бил хитър и незабележим.
— Не, не искам да идваш с мене, Бено. Много повече ще ми помогнеш, като организираш нещата, за които те помолих.
— А след това? Какво ще правя аз, докато ти се забавляваш? Да се моля и да въртя палци?
— Ще ти кажа какво. Докато ме няма, наблегни на подготовката за експедицията в твоята пещера. Занеси останалото оборудване, от което ще имаме нужда долу в дупката. Костюмите за гмуркане. Резервоари с въздух. Когато се върна, ще я изследваме от начало до край. Какво ще кажеш?
— По-добре е от нищо. Но не е много.
Една прислужница дойде от замъка и му каза, че го търсят.
Той намери Хана до телефона, сложила дланта си върху слушалката.
— Мистър Даймънд отговаря на твоето повикване. Хел погледна към телефона, след това към пода.
— Кажи му, че скоро ще се свържа с него.
Бяха привършили с вечерята си в стаята с татамитата и седяха и гледаха играта на вечерните сенки в градината. Беше й казал, че ще отсъства около седмица.
— Това свързано ли е с Ханна?
— Да. — Не смяташе за необходимо да й казва, че момичето е мъртво.
След известно време тя каза:
— Когато се върнеш, ще е наближил краят на моя престой с теб.
— Знам. Дотогава ще трябва да си решила дали си заинтересована да продължим нашия съвместен живот.
— Знам. — Тя сведе очи и за първи път, откакто я познаваше, бузите й се зачервиха. — Нико? Много смешна ли е мисълта да се оженим?
— Да се оженим?
— Няма значение. Една глупава мисъл, която ми мина през ума. Не мисля, че го искам. — Мисълта я беше привлякла, но веднага я отхвърли, като видя първата му реакция.
Той дълбоко се замисли.
— Не, не е толкова глупава. Ако решиш да ми отдадеш години от твоя живот, разбира се, ще трябва да направим нещо за твоето финансово осигуряване. Нека поговорим за това, когато се върна.
— Не бих го споменала пак.
— Разбирам това, Хана. Но аз сигурно ще го направя.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Утегае — жертване, гамбит
СЕНТ ЖАН ДЕ ЛУЗ-БИАРИЦ
Откритата рибарска лодка браздеше сребърната лунна пътека в морето. Дизеловият двигател се давеше астматично и изхърка, когато го загасиха. Носът на лодката се наклони, забивайки се в брега. Хел се плъзна от едната страна и понесъл войнишката си торба на рамо, нагази до колене в надигащия се прилив. Помаха с ръка в отговор на неясното движение откъм лодката и се запъти към пустия бряг. Брезентовите му панталони подгизнаха, а еспадрилите му с въжени подметки се напълниха с пясък. Моторът се закашля и започна ритмично да боботи. Лодката зави и се насочи към Испания покрай чернеещия се бряг.