— И на мене ми се струваше така.
— В западните трагедии задължително преди смъртта на умиращия се дава думата за една дълга реч. Веднъж попаднал в лапите на неизбежната съдба, която ще го отнесе към крайната развръзка, нищо, което би могъл да каже, не може да промени ситуацията. Но на него му е позволено да се защити, да се оплаче от боговете — дори и в стихотворна форма.
— Дори и ако с това наруши развитието на разказа?
— По дяволите разказа! Добре. Кажи ми, правителството спомня ли си още „Гнома“? И все още ли лазят по земята, опитвайки се да открият бърлогата му? Все още ли скърцат със зъби в безсилна ярост?
— Те наистина го правят. Само преди няколко дена у дома беше една американска мижитурка, която питаше за теб. Беше готов да заложи половите си органи само и само да разбере как намираш информацията си.
— Наистина ли би го направил? Като американец не би рискувал много. И какво му каза?
— Казах му всичко, което знам.
— Означавайки нищо. Добре. Откровеността е добродетел. Знаеш ли, аз наистина нямам някакви неясни и сложни източници на информация. Всъщност, компанията-майка и аз се изхранваме от едни и същи източници. Имам достъп до Дебелака благодарение на купените услуги на един от техните главни компютърни специалисти, мъж на име Люелин. Моята дарба се състои в това, че мога да събера две и две по-добре от тях. Или поточно, аз съм способен да събера едно и половина с едно и две трети по такъв начин, че да получа десет. Не съм по-добре информиран от тях; аз просто съм по-интелигентен.
Хел се засмя.
— Те биха дали почти всичко, за да те открият и да те накарат да замлъкнеш. Ти си трън под ноктите им от дълго време.
— Ха, това ще подслади последните ми дни, Николай. Това, че съм бил пречка на правителствените слуги, ме кара да смятам, че не съм живял напразно. А съществуването ми беше доста несигурно. Когато търгуваш с информация, разполагаш със стока, която може да има много кратък живот. За разлика от коняка информацията поевтинява с времето. Няма нищо по-тъпо от вчерашни грехове. А понякога съм доставял скъпи парчета, които ставаха на нищо поради изтичане на информация. Спомням си как купих нещо много горещо от Съединените щати: това, което по-късно стана известно като „случая Уотъргейт“. И докато държах стоката на рафта, очаквайки ти или някой друг да я купи и използва срещу американското правителство, двама амбициозни журналисти видяха в това възможност да осигурят бъдещето си — и voila!30 За една нощ материалът стана непотребен за мене. След време всеки от престъпниците написа книга или направи телевизионна програма, описваща собственото си участие в нарушаването на американските граждански права, и беше щедро възнаграден от глупавата американска публика, която явно изпитва удоволствие да й натрият носа в собствените й лайна. Не ти ли се струва нечестно, че загубих неколкостотин хиляди от развалена стока на рафта, докато дори и най-главният злодей натрупа богатство, правейки телевизионно шоу с онзи английски кръвопиец, който показа, че може да се сдуши за пари с всеки — дори и с Иди Амин. Не се ли занимавам наистина със странна търговия?
— Цял живот ли си бил търговец на информация?
— С изключение на времето, когато съм бил професионален баскетболист.
— Стар глупак!
— Слушай, нека бъдем сериозни за момент. Ти описа тази твоя работа като трудна. Не мисля да те съветвам, но замислял ли си се над факта, че от известно време си пенсионер? Как си с умствената дейност?