Докато Хел прекосяваше чакалнята, едно русо момче изтича в краката му. Хел хвана детето, за да го предпази от падане.
— Родни! О, съжалявам, сър. — Добре изглеждащата млада жена, която се беше появила почти веднага на сцената, едновременно се извиняваше на Хел и поучаваше момчето. Тя беше англичанка, облечена в лека лятна рокля, създадена така, че да показва не само слънчевия й тен, но и местата, където нямаше тен. На един ужасно неправилен френски, типичен за британците, които смятаха само собствения си език за истински, младата жена успя да спомене, че момчето й беше племенник, че се връщаше заедно с него от кратка почивка, че щеше да пътува със следващия полет за Англия, че не беше омъжена, и че името й беше Алис Браун, с „е“ накрая.
— Моето име е Николай Хелм.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Хел. Ясно. Не беше чула „м“-то, защото беше готова за това.
Беше британски агент, помагаща на французите.
Хел каза, че се надява да седят един до друг в самолета, и тя му се усмихна прелъстително. Той предложи да купи за нея и за племенника й плодов сок и тя прие, като не пропусна да отбележи, че обикновено не приема предложения от непознати мъже, но това било изключение. Та те буквално били налетели един на друг. (Кикот.)
Докато тя беше заета да изтрива сока от яката на Родни, наведена напред така, че да се види, че е без сутиен, Хел се извини за момент.
От магазинчето с най-различни дреболии купи евтин спомен от Биариц, една кутия, за да го сложи, малко обикновена бяла лигнинена опаковъчна хартия и скъпо метално фолио. Отнесе всичко това в мъжката тоалетна, където бързо опакова подаръка, който занесе на бара и подаде на Родни. Той скимтеше и се дърпаше от ръцете на мис Браун.
— Нещо съвсем малко, за да му напомня Биариц. Надявам се, че нямате нищо против?
— Е, би трябвало да имам. Но тъй като е за момчето… Викаха два пъти за нашия полет. Не трябва ли да се качваме?
Той обясни, че досадните французи обикновено викат много по-рано за полета, така че няма за какво да бързат. Той обърна разговора към възможността да излязат заедно в Лондон. На вечеря или нещо друго?
Явиха се на мястото за предаване на багажа в последния момент, като Хел застана на опашката преди мис Браун и малкия Родни. Неговата малка торба мина през рентгеновата проверка безпрепятствено. Докато вървеше бързо към самолета, който се подготвяше за излитане, той чу протестите на мис Браун и ядосаните думи на човека от охраната. Когато самолетът излетя, Хел се оказа лишен от компанията на прелъстителната мис Браун и малкия Родни.
ХИЙТРОУ
Пътниците, преминаващи през митницата, бяха насочвани към съответните опашки от надписи: „Англичани“, „Жители на Обединеното кралство“, „Граждани от страните от Общия пазар“ и „Други“. Тъй като беше пътувал с костариканския си паспорт. Хел очевидно спадаше към „други“, но така и не получи възможност да премине оттам, защото веднага беше приближен от двама млади, усмихнати мъже с яко телосложение и месести, безизразни лица под мустаците и слънчевите очила. Както правеше винаги, когато срещнеше млади, изтупани мъже, Хел мислено ги обръсна и разсъблече, за да е наясно с кого си има работа.
— Ще ни придружите, мистър Хел — каза единият и взе торбата от ръката му. Те плътно се приближиха до него и го ескортираха до една врата без дръжка в края на зоната за пристигане.
Две почуквания и вратата беше отворена от униформен офицер, който се отдръпна, докато влизаха. Те минаха мълчаливо по един дълъг коридор без прозорци, боядисан в зелено, и стигнаха до края му, където почукаха. Вратата беше отворена от млад мъж, излязъл от същия калъп като пазачите, а отвътре се чу познат глас.
— Влизай, Николай. Имаме време за по чашка и малко да си побъбрим, преди да хванеш обратния самолет за Франция. Остави тук багажа. А вие тримата можете да почакате навън.
Хел седна на един стол до ниската маса за кафе и махна с ръка на предложения коняк.
— Мислех, че са те разжалвали вече, Фред.
Сър Уилфред Пайлс изцърка малко сода в коняка си.
— И аз имах подобна идея за тебе. Но ето ни тук, двама от старите герои, седящи на противоположни страни също както в старите времена. Сигурен ли си, че не искаш малко? Не? Е, добре, наздраве.
— Как е жена ти?
— По-добре от всякога.
— Предай й моята обич, когато я видиш.