— Очевидно.
Сър Уилфред издаде долната си устна и хвърли преценяващ поглед към Хел.
— Заел си се с една много открита и опасна работа, Николай — за да попаднеш направо в ръцете ни. Сигурно парите не са били никак малко, за да се откажеш от оттеглянето си.
— В действителност, няма да получа пари за това.
— Хм-м. Това, разбира се, беше второто ми предположение. — Той въздъхна дълбоко. — Сантименталността е убиец, Николай. Но на тебе това ти е известно. Добре, знаеш ли какво? Ще занеса твоето съобщение на господарите. Ще видим какво ще кажат. Междувременно, предполагам, че ще трябва да те скрия някъде. Как ти се нрави да прекараш един-два дни в провинцията? Ще проведа един-два телефонни разговора, за да накарам момчетата от правителството да се замислят, и ще те закарам с моята таратайка.
СРЕДЕН БИМЛИ
Безукорният ролс, модел 1931-ва, на сър Уилфред захрущя по едрия пясък на частната алея и спря пред двойната врата на една къща, чийто най-голям чар се криеше в естетичното безредие, получено от безплановото й строене в резултат на много архитектурни импулси.
Пресичайки ливадата, за да ги поздрави, към тях вървеше жилеста жена на неопределена възраст заедно с две момичета в средата на двадесетте.
— Мисля, че ще се забавляваш тук, Николай — каза сър Уилфред. — Нашият домакин е магаре, но него го няма. Жена му е малко смахната, но дъщерите са изключително услужливи. В действителност, дори са си спечелили известна слава с тази репутация. Какво мислиш за къщата?
— Като взема предвид английската ви склонност към самохвалство чрез очерняне на нещата — нещо от сорта на това, което те кара да наричаш твоя ролс таратайка — изненадан съм, че не описа къщата като някоя от тридесет и седма година.
— Ах, лейди Джесика! — обърна се сър Уилфред към по възрастната жена, която се приближи, облечена в лятна рокля с неопределен цвят. Ето гостенинът, за когото ви телефонирах. Николай Хел.
Тя притисна влажната си ръка в неговата.
— Толкова се радвам, че ще бъдете тук. Тоест да се запозная с вас. Това е дъщеря ми Бродерик.
Хел се здрависа с едно свръх слабо момиче, чиито очи изглеждаха огромни на измършавялото й лице.
— Знам, че името е необичайно за момиче — продължи лейди Джесика, — но мъжът ми беше така убеден, че ще имаме момче — искам да кажа, че той искаше да има момче, в смисъл на баща да се грижи за син. Но вместо това получи Бродерик — тоест ние я получихме.
Хел се опита да се освободи от здрависването на момичето.
— Бродерик е модел — обясни майка й.
Беше се досетил. Имаше някаква пустота в израза й и позите, които заемаше — бяха типични за моделите, лансирани в момента.
— Нищо особено — каза Бродерик, опитвайки се да се изчерви под щедро положения грим. — Случайна работа за някои списания.
Майката потупа ръката на дъщеря си.
— Недей да казваш, че вършиш случайна работа. Какво ще си помисли мистър Хел.
Едно прокашляне от страна на втората дъщеря принуди лейди Джесика да каже:
— Ах, да. А това тук е Мелпомена. Възможно е някой ден да стане артистка.
Мелпомена беше по-нормална, с едър кокал, плътен задник, розови бузи и чисти очи. Хокейният стик би й отивал. Ръкостискането й беше твърдо и кратко.
— Наричайте ме просто Пом. Всички ме наричат така.
— А-а… дали ще можем да се освежим? — предложи сър Уилфред.
— О, разбира се! Момичетата ще ви покажат всичко — искам да кажа, къде се намират стаите ви и всичко. Какво ли ще си помислите?
Докато Хел вадеше нещата от торбата си, сър Уилфред почука и влезе.
— Е, какво ще кажеш за мястото? Ще ни бъде уютно тук за няколко дни, докато господарите обмислят неизбежното, нали? Свързах се с тях и казаха, че до утре сутринта ще стигнат до решение.
— Кажи ми, Фред, вашите момчета държат ли под око „септемврийците“?
— Твоята цел? Разбира се.
— Ако предположим, че правителството се съгласи с моето предложение, бих искал да получа всички материали, които имате.
— Не съм и очаквал друго. Всъщност, убедих господарите, че ти така можеш да изработиш нещата — ако решението им е в тази посока — че да няма и следа от намеса или каквато и да е отговорност от наша страна. Ще стане ли така?
— Не съвсем. Но мога да го направя така, че каквото и да подозира компанията-майка да не докаже вашата намеса.
— Не е чак толкова зле, предполагам.
— За щастие, хванахте ме, преди да мина паспортната проверка, така че пристигането ми не е отразено във вашите компютри, а следователно — и в техните.