Някъде там долу живееше Николай Хел. Ако само можеше да стигне до мистър Хел…
Чак когато беше извън терминала, си спомни, че няма пари. Всичките им пари бяха в Аврим. Трябваше да пътува на стоп, а не знаеше пътя. Можеше да пита шофьорите. Знаеше, че нямаше да има проблеми да намери желаещи да я качат. Когато си млад и хубава… и с голям бюст…
С първата кола, на която се качи, стигна до Пау и шофьорът й предложи да й намери място за през нощта. Вместо това тя го убеди да я закара извън града и да й покаже пътя за Тардет. На два пъти ръката му се плъзваше от лоста за скоростите и погалваше крака й.
Намери следващата кола почти веднага. Не, той не отиваше до Тардет. Само до Олерон. Но можеше да й намери място за през нощта…
Още една кола, още един отзивчив шофьор и Ханна стигна градчето Тардет, където реши да попита за посоката в кафенето. Първата пречка, която срещна, беше местният диалект, langue d’oc6, с тежко наслагване на Soultine Basque, при който une petite cuillere7 имаше осем срички.
— Какво търсите? — попита собственикът на кафенето, като очите му се преместиха от гърдите й само за да погледнат краката.
— Искам да намеря Шато Етчбар. Домът на мистър Хел.
Собственикът се намръщи, погледна към арката над главата си и се почеса с един пръст под баретата, която мъжете баски свалят само в леглото и в ковчега. Не, не вярва да е чувал такова име. Хел ли казахте? ( Той можеше да произнесе х-то, защото това беше звук, който го имаше в езика им.) Може би жена му знаеше. Щеше да я попита. Ще си поръча ли нещо госпожицата, докато чака? Тя си поръча кафе, то пристигна гъсто, горчиво и претопляно неколкократно в метално джезве, което беше калайдисано, но въпреки това течеше. Собственикът изказа съжаления за това. Надявал се кафето, което капнало на крака й да не я е изгорило. Нали не е толкова горещо, че да я изгори? Добре, добре. Той изчезна в задната част на кафенето, за да разпита за мистър Хел.
Очите на Ханна болезнено се разшириха, когато погледна към блесналия на слънцето площад, който беше пуст с изключение на няколко коли, паркирани под случайни ъгли — там където техните шофьори бяха успели да ги спрат.
С оглушителен рев на мотор, хъркане на скорости и облаци изгорели газове един немски камион управляван с трудност, се размина на десет сантиметра от сградата на ъгъла. Запотен и стиснал волана, немският шофьор успя да изведе чудовището на древния площад, където се сблъска с непреодолима бариера. Поклащайки се една до друга по средата на улицата, две жени обменяха клюки с края на устните си. На средна възраст, огромни, те пристъпваха тежко на дебелите си крака, без да обръщат внимание на яростта на шофьора на камиона, който се влачеше след тях и удряше с юмрук по волана.
Нямаше начин Ханна Щерн да не оцени тази сцена, отразяваща френско-германските отношения в Общия пазар. В този момент отново се появи собственикът на кафенето, а триъгълното му баскско лице бе изпълнено с неочаквано разбиране.
— Вие търсите мистър Хел! — каза й той.
— Така ви казах.
— Ах, ако знаех, че търсите точно мистър Хел… — Той повдигна ръце с дланите нагоре, като искаше да й покаже, че ако е била малко по-ясна, е щяла да спести и на двамата много неприятности.
Той й обясни как да стигне до Шато Етчбар: първо излиза от Тардетс („р“-търкалящо се, „с“ и „т“ произнесени заедно); след това минава през селото Абенс-де-Хаут (пет срички, „х“ и „т“ произнесени заедно) и нагоре през Лишанс (без носовки), след което тръгва по дясното отклонение през хълмовете на Етчбар; но не и по лявото отклонение, което ще я доведе до Лик.
— Далече ли е?
— Не, не е далече, но нали не искате да отидете в Лик?
— Искам да кажа до Етчбар. Далече ли е до Етчбар? — В нейното изморено и напрегнато състояние усилието да получи една малка информация от един баск й се стори огромно.
Той помръдна с рамене.
— О, сигурно е два километра след Абенс-де-Хаут. Не можете да го пропуснете. Освен ако завиете наляво на разклонението. Тогава вече ще го пропуснете! Ще го пропуснете, защото ще бъдете в Лик, нали разбирате…
Възрастните играчи на mousse бяха изоставили играта си и се бяха събрали зад собственика, любопитни да разберат какво беше това объркване, което причиняваше тази чужденка. Те проведоха кратка консултация на баскски и накрая се съгласиха, че ако момичето тръгне по лявото отклонение, наистина ще отиде в Лик. Но Лик не беше толкова лошо място. Нямаше ли една прочута история за моста на Лик, построен с помощта на малките хора от планината, които тогава…
7
Баският като един от агщлутиниращите езици образува форми чрез прибавяне към думите на определени частици (срички). — Б. пр.