— Не бих разчитал много на това. Компанията-майка има хиляди очи и уши.
— Вярно е. Абсолютно ли си сигурен, че къщата е благонадеждна?
— О, да! Дамите не могат да се нарекат много проницателни, но притежават едно много съществено качество — невежи са. Нямат и най-малка представа какво правим тук. Дори не знаят аз с какво се занимавам. А мъжът на къщата, ако изобщо може да се нарече така, не би могъл да нанесе вреда. Рядко го допускаме в страната.
Сър Уилфред продължи да обяснява, че лорд Бифен живее в Дордон и е водач на ято старци, избягали от данъците, които опустошават тази част на Франция за неудоволствие на местните селяни. Семейство Бифен бяха нещо типично: ирландски перове, които всяко поколение заздравяваха своите западащи финанси с малко американска кръв. Джентълменът беше надминал себе си в желанието си да избегне данъците и се беше забъркал в съмнителни афери в няколко пристанища на Бахамите. Те го бяха предали на правителството, както и неговите английски фондове, и той беше станал много сговорчив, оставайки във Франция, както му бяха наредили, където се правеше на умен бизнесмен, мамейки местните жени с антични мебели и автомобили. Винаги пресрещаше пощата от жена си, за да се предпази от разкрития на прегрешенията си.
— Стар, глупав фукльо! Познат ти е този тип. Чуждестранни вратовръзки, шорти, обувки и чорапи до глезените. Но жена му и дъщерите му заедно с имението са ни полезни понякога. Какво мислиш за старата дама?
— Малко е странна.
— Хм-м. Знам какво имаш предвид. Но ако си прекарал двадесет и пет години само с това, което ти е предлагал старият господин, предполагам, че и ти щеше да си малко луд. Е какво, да се присъединим ли към тях?
На следващата сутрин, след закуска, сър Уилфред отпрати дамите и се настани с последната си чаша кафе.
— Свързах се с господарите тази сутрин. Решили са да изпълнят исканията ти — с някои условия, разбира се.
— Добре би било да не са много.
— Първо, искат уверения, че тази информация никога няма да бъде използвана отново срещу тях.
— Ти би трябвало да можеш да ги убедиш в това. Знаеш, че човекът, когото наричате Гномът, винаги унищожава оригиналите, след като сделката е сключена. На това дължи репутацията си.
— Да, така е. И се наемам да ги убедя в това. Второто условие е да им докладвам, след като обмисля внимателно твоя план, за който вярвам, че е непроницаем и за който съм абсолютно сигурен, че няма да намеси директно правителството.
— Нищо в този бизнес не е непроницаемо.
— Добре. Непроницаемото тогава отпада. Но се опасявам, че ще трябва да ми се довериш — да ме запознаеш в подробности с подлите машинации и с всичко друго.
— Някои подробности не мога да ти ги кажа, докато не прегледам докладите ви от наблюденията над „септемврийците“. Но мога да ти нахвърлям идеята.
След около час се бяха разбрали за предложението на Хел, въпреки че сър Уилфред имаше някои резерви относно загубата на самолета, тъй като беше „Конкорд“.
— А ние и бездруго имаме трудности, опитвайки се да накараме хората да преглътнат това проклето искане.
— Не е моя вината, че въпросният самолет е такова неикономично, замърсяващо въздуха чудовище.
— Прав си, прав си.
— Та това е, Фред. Ако твоите хора изпълнят своята част добре, номерът ще мине, без компанията-майка да има каквото и да е доказателство за вашето участие. Това е най-добрият план, който можах да измисля, като се има предвид, че имах само няколко дни на разположение. Какво ще кажеш?
— Не смея да запознавам господарите с подробностите. Те са политици — на тях изобщо не може да се разчита. Но ще им докладвам, че планът заслужава нашето съдействие.
— Добре. Кога ще получа докладите от наблюденията над „септемврийците“?
— Ще бъдат донесени от куриер този следобед. Знаеш ли, сетих се нещо, Николай. Като се има предвид твоят план, дори самият ти можеш да не участваш. В състояние сме да отстраним арабите сами, а ти да се върнеш веднага във Франция.
Хел гледа сър Уилфред неподвижно десет секунди. След което и двамата се разсмяха едновременно.
— Е, добре — каза сър Уилфред, махайки с ръка, — не можеш да ме обвиниш, че не съм се опитал. Хайде да похапнем. А сигурно ще имаме време и за кратка дрямка, преди да пристигнат докладите.
— Не смея да отида в стаята си.
— О-о? И тебе ли те посетиха миналата нощ?
— О, да, и аз ги изгоних.
— Не губиш, когато не искаш.
Сър Уилфред дремеше на един стол на терасата, затоплен от залязващото слънце. От другата страна на бялата метална маса Хел преглеждаше докладите за заниманията на палестинците.
— Ето го — каза той накрая.