— Какво? Хм-м. Какво ето го?
— Търсих нещо в списъка на контактите и познанствата, които са установили от пристигането си насам.
— И?
— В два от случаите са прекарали известно време с човека, когото сте идентифицирали като „Пилигрим Y“. Той работи на мястото където приготвят храната за самолетите.
— Така ли? Не съм запознат с докладите. Бях въвлечен и трябва да спомена — против желанието ми — когато ти се намеси. Та какво казваш за храната?
— Очевидно, „септемврийците“ няма да се опитат да промъкнат оръжията си през устройствата за проверка. Те не знаят, че имат пасивното сътрудничество на вашето правителство. Трябваше да разбера откъде ще вземат оръжията си на борда на самолета. Решили са да използват добре разработен метод. Оръжията ще се появят на борда заедно с приготвената храна. Контейнерите за храна обикновено се проверяват съвсем през пръсти. Можеш да пренесеш с тях каквото си искаш.
— Така, сега знаеш къде ще бъдат оръжията им. И какво?
— Знам откъде ще минат, за да ги вземат. И точно там ще бъда.
— А ти? Как ще качиш твоите оръжия на борда, без да оставиш следи за нашето участие в това?
— Ще пренеса оръжията си директно през проверката.
— О, да. Забравих за този момент. „Гол/Убивам“ и всичко това. Да заколиш човек със сламка. Колко проблеми ни създаде с това нещо преди години.
Хел затвори доклада.
— Имаме два дни преди излитането на самолета. Как ще запълним времето?
— Ще висим тук, предполагам. Ще те пазим на скришно място.
— Ще се обличаш ли официално за вечеря?
— Не, мисля да не вечерям днес. Трябваше да последвам твоя пример и да пропусна следобедната си дрямка. Наложи се да се справям и с двете девойки. Сигурно цял живот ще куцам.
ХИЙТРОУ
Самолетът беше почти пълен; всичките пътници бяха възрастни — от този тип хора, които могат да си позволят допълнителните разходи за пътуване с „Конкорд“. Някои двойки разговаряха; стюарди и стюардеси се надвесваха над седалките, гукайки като опитни бавачки; бизнесмени се питаха един друг какво продават; непознати бъбреха нищо незначещи неща относно пътуването си до Монреал; очевидно заетите си бяха пъхнали носовете в бележки и доклади или се занимаваха с джобните си магнетофони; изплашените бърбореха колко обичат да летят и се опитваха незабележимо да прочетат информацията за аварийните изходи и действията в случай на опасност.
Мускулест млад арабин и добре облечена арабка седяха заедно близо до задната част на самолета. От помещението за персонала, където се съхраняваха напитките и храната, ги делеше завеса. До нея стоеше обслужващият полета, който се усмихна на арабската двойка с разсеяни бутилковозелени очи.
Други двама млади араби, изглеждащи като богати студенти, влязоха в самолета и седнаха някъде в средата. Точно преди да затворят вратите, пети арабин, облечен като бизнесмен, притича по подвижната стълба, обяснявайки на стюарда, че едва бил успял, защото работата го задържала до последния момент. Той отиде в дъното и седна срещу арабската двойка, на която кимна приятелски.
С невероятен шум двигателите изтеглиха самолета от рампата за товарене и скоро огромната птица със силно наведен клюн беше във въздуха.
Когато сигналът за затягане на коланите загасна, хубавата арабка разкопча колана си и стана.
— Оттук ли се минава за дамската тоалетна? — попита тя зеленоокия служител, усмихвайки се срамежливо.
Той държеше едната си ръка зад завесата. Докато й се усмихваше, натисна бутона, на който беше пръстът му, и в залата на пасажерите се разнесоха два меки гонга. При този звук всичките 136 пътници, с изключение на арабите, наведоха глави и се втренчиха в задните облегалки на седалките пред себе си.
— Можете да използвате която искате, мадам — каза Хел, държейки завесата настрани, за да може тя да мине.
В този момент арабският бизнесмен зададе някакъв неясен въпрос, с който искаше да отвлече вниманието на Хел, докато момичето вземе оръжията от контейнерите с храна.
— Разбира се, сър — каза Хел, правейки се на неразбрал. — Ще ви донеса.
Измъквайки един гребен от джоба си, той се обърна и последва жената, като дръпна рязко завесата след себе си.
— Ама почакайте! — каза арабският бизнесмен, но Хел беше изчезнал.
Три секунди по-късно се върна с едно списание в ръка.
— Съжалявам, сър, но нямаме екземпляр на Пари Мач. Това ще свърши ли работа?
— Глупак! — промърмори бизнесменът, гледайки объркано дръпнатата завеса. Дали този хилещ се идиот беше видял жената? Дали беше тръгнала да излиза, докато той беше вътре? Къде беше тя?