Мина една минута. Четиримата араби бяха така обсебени от мисълта за жената, която не излизаше иззад завесата с автомат в ръка, че изобщо не забелязваха, че всички други на борда на самолета седяха с наведени глави, втренчени в седалките пред себе си.
Без да могат повече да се контролират, двамата студенти, които седяха към средата на самолета, станаха и тръгнаха по пътеката към задната част. Когато приближиха до усмихнатия, замечтан служител със зелени очи, те хвърлиха разтревожен поглед към по-възрастния бизнесмен и към мускулестия млад мъж, който придружаваше жената. По-възрастният им посочи с глава да минат зад завесата.
— Мога ли да ви помогна? — попита Хел, навивайки списанието в стегнат цилиндър.
— Баня? — промърмори единият, а другият каза: — Да пия вода.
— Ще ви донеса, сър — каза Хел. — Не банята, разбира се — пошегува се той с по-високия.
Те минаха покрай него и той ги последва зад завесата. След секунди се появи с обезпокоено изражение на лицето си.
— Сър — каза той доверително на по-възрастния бизнесмен, — дали случайно не сте лекар?
— Лекар? Не. Защо?
— О-о, нищо. Не се безпокойте. Джентълменът претърпя малка злополука.
— Злополука?
— Не се притеснявайте. Ще повикам на помощ член от екипажа. Нищо сериозно. Сигурен съм. — Хел държеше в ръката си смачкана пластмасова чашка с ръб по средата.
Бизнесменът се надигна и стъпи на пътеката.
— Ако можете да останете с него, сър, докато повикам някой… — каза Хел, следвайки бизнесмена в обслужващата част.
Две секунди по-късно беше заел отново мястото си, гледайки над пътниците с онова неопределено изражение на съчувствие, което имат въздушните стюарди. Когато погледът му падна върху мускулестия млад мъж до него, той му намигна и каза:
— Нямаше нищо обезпокоително. Замайване, предполагам. За първи път е в свръхзвуков самолет, може би. Другият джентълмен му помага. За съжаление, не говоря арабски.
Мина една минута. После друга. Напрежението на мускулестия младеж растеше, докато този безмозъчен стюард седеше пред него и тихо си тананикаше с разсеян поглед, играейки си със забодената на ревера си табелка с име.
Мина още една минута.
Мускулестият младеж не можа да се стърпи. Скочи и дръпна завесата настрани. На пода, с отпуснати крайници като кукли, лежаха неговите четирима приятели. Той дори не усети ръба на табелката. Беше мъртъв преди тялото му да достигне пода.
С изключение на шума от двигателите, на самолета цареше тишина. Всички пътници гледаха право напред. Екипажът стоеше с лице към предницата на самолета, очите им бяха втренчени в панела пред тях.
Хел вдигна от поставката слушалката на вътрешния телефон. Мекият му глас прозвуча металически по системата.
— Отпуснете се. Не поглеждайте назад. Ще се приземим след петнадесет минути. — Постави обратно слушалката и завъртя в пилотската кабина. — Изпратете съобщението точно както са ви инструктирали. След като направите това, отворете плика в джоба си и изпълнете инструкциите за приземяване.
Отново навел птеродактилския си клюн „Конкорд“-ът се приземи с рев на едно освободено временно военно летище в Северна Шотландия. Когато спря и двигателите му затихнаха, вторият изход се отвори и Хел слезе по подвижните стълби. Влезе в ролса, модел 1931-ва, който беше догонил самолета по пистата, и отпътуваха.
Точно преди да стигнат до контролната кула, Хел погледна назад и видя пътниците да слизат и да се нареждат в редици до самолета под ръководството на човека, който беше играл ролята на главен стюард. Пет военни автобуса вече се бяха насочили към тях, за да ги приберат.
Сър Уилфред седеше на издрасканата скамейка в контролната кула, посръбвайки уиски, докато Хел се преобличаше, сменяйки дрехите на самолетен служител със собствените си.
— Съобщението добре ли звучеше? — попита Хел.
— Изключително драматично. Много убедително. Пилотът съобщи по радиото, че самолетът е бил завзет от терористи и точно в средата на съобщението прекъсна, не оставяйки в ефира нищо друго освен мъртва тишина и съскане от статичното електричество.
— А беше ли на чист канал, така че да има независими потвърждения на доклада ви?
— Сигурно са го чули половин дузина радиостанции из целия северен Атлантик.
— Добре. Значи утре разузнавателните самолети ще се върнат и ще докладват, че са намерили плаващи останки, нали така?
— Без съмнение.
— Останките ще бъдат прибрани и по „Би Би Си“ ще бъде съобщено, че има доказателства за експлозия, както и предположения, че експлозивното устройство на арабите случайно се е задействало, унищожавайки самолета.