— Точно така.
— Какви са плановете ви за самолета, Фред? Без съмнение, застрахователните компании ще бъдат любопитни.
— Остави това на нас. Дори в Империята да не остане друго, ние ще си запазим склонността към двуличие.
Хел се разсмя.
— Добре. Сигурно е било доста трудно да съберете толкова агенти от цяла Европа и да ги накарате да се правят на пътници.
— Беше наистина. А пилотите и екипажът бяха от Кралските военновъздушни сили, които имаха много малко време да се запознаят с „Конкорда“. Кажи ми сега, това нямаше ли да те притесни малко, а стари приятелю?
— Съжалявам, че вече имаш сто и петдесет човека, запознати с тайната. Но това беше единственият начин, по който можех да го направя и правителството ти да остане незасегнато от отмъщението на компанията-майка. Но в края на краищата, всички бяха ваши хора.
— Вярно е. Но на тях не може да се разчита за по-продължителен период. Все пак успях да уредя проблема.
— О-о? И как?
— Къде мислиш, че отидоха онези автобуси? Хел нагласи връзката си и затвори ципа на сака.
— Всичките сто и петдесет?
— Няма друг сигурен начин, старо момче. А след два дни ще трябва да се погрижим и за екипа на унищожителите. Но ако се замислиш, това също има добри страни. Имаме известен проблем с безработицата и сега ще дадем възможност в секретните служби да влязат млади и умни мъже и жени. Хел поклати глава.
— Ти наистина си от камък, нали, Фред?
— След време дори и душата се втвърдява. Сигурен ли си, че не искаш едно питие на сбогуване?
ЧАСТ ПЕТА
Шичо — бърза атака
ЗАМЪКЪТ ЕТЧБАР
С отпуснати от парещата вода мускули, с тяло почти в безтегловност, Хел дремеше, преплел крака с тези на Хана. Беше сравнително студен ден за сезона и гъстата пара се виеше, запълвайки малката баня.
— Беше много уморен, когато се върна миналата нощ — каза Хана след минути на сънлива тишина.
— Това критика ли е? — промълви той, почти без да мърда устни.
Тя, леко се засмя.
— Напротив. Умората е предимство при нашите игри.
— Вярно.
— Беше ли пътуването ти… успешно? Той кимна.
Тя никога не разпитваше за работата му; нейното обучение й забраняваше, но то също я беше научило да му дава възможност да говори за работата си, ако той иска.
— Тази работа? Беше ли подобна на това, което вършеше в Китай, когато се срещнахме?
— Нещо подобно.
— А тези неприятни мъже, които ни посетиха, бяха ли замесени?
— Не бяха на същото място, но те са врагът. — Тонът му се промени. — Слушай, Хана. Искам да вземеш малко почивка. Отиди до Париж или до Средиземноморието за няколко седмици.
— Върнал си се от няколко часа и вече се опитваш да се отървеш от мене?
— Очаквам някои усложнения от онези „неприятни мъже“. И искам да си на сигурно място, далеч оттук. Освен това — той се усмихна, — ти най-вероятно имаш нужда от малко разнообразие с някой момък.
— А ти?
— О-о, аз ще бъда извън обхвата на врага. Ще отида в планината и ще поработя в онази пещера, която открихме с Бено. Малко вероятно е да ме намерят там.
— Кога искаш да тръгна, Нико?
— Днес. Колкото можеш по-бързо.
— Не мислиш ли, че ще бъда на сигурно място тук с нашите приятели от планината, които ще ме защитят?
— Тази верига е прекъсната. Нещо се случи с мис Щерн. Някой е информирал.
— Ясно. — Тя притисна крака му между своите. — Бъди внимателен, Нико.
Водата беше изстинала достатъчно, за да позволява движения, и Хел раздвижи пръстите на ръцете си, изпращайки топли вълни към корема си.
— Хана? Каза ми, че няма повече да повдигаш въпроса за женитбата, но аз обещах, че ще го направя. Правя го в момента.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Мислих за това през последните няколко дни, Нико. Не, не и женитба. Това би било глупаво между хора като теб и мен.
— Искаш ли да си тръгнеш оттук?
— Не.
— Тогава какво?
— Нека да не правим планове. Нека останем заедно за един месец. Може би завинаги — но всеки път по един месец. Съгласен ли си?
Хел се усмихна и намести крака си между нейните.
— Изпитвам голяма обич към теб, Хана.
— И аз към теб, Николай.
— В името на скептичните топки на Томас! Какво става тук? — Льо Каго дръпна вратата на банята, отвори я и влезе, донасяйки студен въздух със себе си. — Вие двамата собствена мъгла ли си правите? Радвам се, че те виждам пак, Нико! Сигурно си се чувствал самотен без мен. — Той се облегна на дървената вана, подпрял брадата си на ръба й. — Радвам се да те видя и тебе, Хана! Знаеш ли, това е първият път, когато те виждам цялата. Ще ти кажа истината — ти си една прелестна жена. И това е оценката на най-желания мъж в света, така че носи я със здраве.