Когато тя се изправи, той се облегна, за да й даде време да напусне църквата. Прекомерно бързане да стигне до безплатната вечеря нямаше да бъде уместно. Готвеше се да стане, когато завесата прошумоля и друг каещ се влезе в изповедалнята.
Отец Ксавиер въздъхна нетърпеливо.
Един много мек глас каза:
— Имаш само секунди, за да се помолиш, отче.
Свещеникът се напрегна да види през пердето в сянката на изповедалнята, след което ахна. Беше фигура с превръзка около главата, също като плата, който увиваха около главата на мъртъвците, за да се затвори устата им. Дух?
Отец Ксавиер, добре образован, за да бъде суеверен, се отдръпна назад и постави кръста пред себе си.
— Махай се! Върви си! Мекият глас каза:
— Спомни си Бено Льо Каго.
— Кой си ти? Какво…
Пердето се разцепи и макилата на Льо Каго се заби между ребрата на свещеника, пробождайки сърцето му и заковавайки го за стената на изповедалнята.
Повече никой не можа да разубеди вярата на селяните в поличбата на Sagara, тъй като тя беше доказана. И в месеците, които последваха една нова нишка се появи в легендата за Льо Каго — той, който така тайнствено беше изчезнал в планините, се появяваше изведнъж там, където баскските борци за свобода имаха най-голяма нужда от него. С отмъстително желание макилата на Льо Каго беше долетяла до село Ало и беше наказала коварния свещеник, който го беше издал.
НЮ ЙОРК
Докато седеше в тапицирания с плюш асансьор, Хел раздвижи предпазливо челюстта си. За тези осем дни, през които организираше тази среща, тялото му се беше възстановило добре. Челюстта му все още беше схваната, но нямаше вече нужда от недостойната превръзка; ръцете му бяха още чувствителни, но нямаше превръзки, както нямаше и следи от нараняванията по лицето му.
Асансьорът спря и вратата се отвори директно към офис, където един секретар стана и го поздрави с празна усмивка.
— Мистър Хел? Председателят ще дойде скоро. Другият господин ви чака вътре. Искате ли да се присъедините към него? — Секретарят беше хубав млад мъж, с копринена риза, разкопчана до средата на гърдите, и тесни панталони от мека материя, която очертаваше издутината от пениса му. Поведе Хел към една вътрешна приемна, която беше обзаведена като гостна на удобен провинциален дом; издути столове с тапицерия на цветя, дантелени пердета, ниска масичка за чай, два люлеещи се стола, различни джунджурии на една етажерка със стъкло отпред, снимките на три поколения, поставени в рамки върху пианото.
Джентълменът, който се надигна от дебелото канапе, имаше семитски черти, но оксфордски акцент.
— Мистър Хел? Очаквах с нетърпение да се запозная с вас. Аз съм мистър Ейбъл и представям интересите на ОПЕК в случаи като този. — В ръкостискането му имаше допълнителен натиск, който навяваше мисъл за сексуалните му наклонности. — Заповядайте, седнете, мистър Хел. Председателят ще бъде тук много скоро. Нещо се появи в последния момент и я извикаха бързо.
Хел избра възможно най-поносимо изглеждащия стол.
— Тя?
Мистър Ейбъл се засмя мелодично.
— Ах, вие не сте знаели, че Председателят е жена?
— Не, не знаех. Защо тогава не я наричат Председателката или да използват някой от онези грозни идиоми, с които американците утешават съвестта, жертвайки благозвучието.
— А, вие ще видите, че Председателят е освободен от условности. Станала един от най-могъщите хора в света, тя няма нужда да търси призвание, а да се бори за равноправие, за нея би било една стъпка надолу. — Мистър Ейбъл се усмихна и кокетно наклони глава. — Знаете ли, мистър Хел, аз научих много неща за вас преди Ма да ме привика на тази среща.
— Ма?
— Всеки близък на Председателя я нарича Ма. Нещо като семейна шега. Главата на компанията-майка, разбирате ли?
— Да, разбирам.
Вратата на външното помещение се отвори и мускулест млад мъж с прекрасен слънчев тен влезе, носейки поднос за чай.
— Просто го оставете тук — му каза мистър Ейбъл. След което се обърна към Хел: — Без съмнение Ма ще ме накара да налея.
Симпатичното момче излезе, след като подреди чашите за чай от дебел, евтин порцелан на сини шарки.
Мистър Ейбъл забеляза погледа, който Хел хвърли към сервиза.
— Знам какво си мислите. Ма предпочита нещата да са — както тя ги нарича — „домашни“. Преди известно време на едно събиране научих за вашата интересна младост. Разбира се, не очаквах, че ще ви срещна, не и след като мистър Даймънд докладва за вашата смърт. Повярвайте ми, моля ви, че съжалявам за това, което специалната полиция е направила с вашия дом. Смятам го за непростимо варварство.