— Това е подаръкът ми на прощаване. Нещо съвсем дребно.
Николай наклони глава в знак на приемане и пое кутийката с голяма нежност; той не изрази благодарността си с неподходящи думи. Това беше първото му съзнателно действие от шибуми.
Въпреки че през тази последна нощ говориха до късно за това какво означава и какво може да означава шибуми, дълбоко в себе си те не се разбираха един друг. За генерала шибуми беше нещо като смирение; за Николай означаваше сила.
И двамата бяха жертва на поколението си.
Николай замина за Япония с кораб, превозващ ранените войници, които се връщаха при семействата си или щяха да отидат в болница. Жълтата тиня на Янгце следваше кораба далече в морето и чак когато водата започна да променя цвета си от кафяв в син, Николай разви парчето плат, в което Кишикава-сан беше завил прощалния си подарък. В нежната сандалова кутия, обвити в плътна хартия, имаше две купи за Го от черен японски лак със сребро в стил Хидатсу. На капаците на купите бяха загатнати чайни, обвити в мъгла, разположени на бреговете на малки езера. Вътре в едната купа имаше черни камъни Ничи от Кишиу. В другата — бели камъни от мидени черупки Мийазаки…лъскави, необикновено хладни на пипане.
Никой, наблюдаващ младия мъж, застанал на палубата на ръждясалия военен кораб със забулени зелени очи, вперени в играта на морето, докато размишляваше върху двата подаръка, които му беше дал генералът — тези Го ке и — не би могъл да предположи, че съдбата му беше отредила да стане най-добре платеният в света наемен убиец.
ВАШИНГТОН
Първият помощник се отдръпна от пулта с дълбока въздишка, бутна очилата си и леко разтри червените петна, в основата на носа си.
— Ще бъде трудно да получим достоверна информация от Дебелака, сър. Всеки входен източник дава противоречиви данни. Сигурен ли сте, че е роден в Шанхай.
— Почти.
— Е, добре. Няма нищо за това. В хронологичен ред първото което мога да намеря, е, че е живял в Япония.
— Много добре. Започнете оттам.
Първият помощник реши, че трябва да се защити от яда, който се усещаше в гласа на Даймънд.
— Не е толкова лесно, колкото може би смятате, сър. Ето един пример от бъркотията, която получавам. В частта за говорими езици имам руски, немски, френски, китайски, английски, японски и баскски. Баскски? Това не може да бъде вярно, нали?
— Вярно е.
— Баскски? Как би могло да хрумне на някой да учи баскски?
— Не знам. Той го научи, докато беше в затвора.
— Затвор, сър?
— Ще стигнеш до него по-късно. Прекара три години в строг тъмничен затвор.
— Вие… вие като че ли сте добре запознат с данните, сър.
— Държа го под око от години. Първият помощник се замисли дали да не попита защо този Николай Хел е бил удостоен с такова внимание, но после реши, че е по-добре да не го прави.
— Добре, сър. Да бъде баскски. Но какво ще кажете за това? Първите ни данни са непосредствено след войната, когато, изглежда, той е работил за окупационните сили като преводач и е шифрирал текстове. Сега, приемайки, че е напуснал Шанхай тогава, когато смятаме, ни се губят шест години. Единственият прозорец, който ми дава Дебелака, няма никакъв смисъл. То предполага, че той е прекарал тези шест години, изучавайки някаква игра. Игра, наречена Го — каквото и да означава това.
— Смятам, че това е вярно.
— Би ли могло? През цялата Втора световна война той е прекарал времето си, изучавайки една игра? — Първият помощник поклати глава. Нито той, нито Дебелака се чувстваха удобно от заключения, които не произлизаха от солидна праволинейна логика. И естествено, че не беше логично един международен наемен убиец да прекара пет или шест години (Господи! Те дори не знаеха точно колко са били!), учейки се да играе някаква глупава игра.
ЯПОНИЯ
Близо пет години Николай живя в къщата на Отаке-сан като ученик и член на семейството. Отаке беше човек с две абсолютно противоположни индивидуалности; по време на състезание той беше хитър, с хладен ум, готов да се възползва от всяко слабо място на противника. Но вкъщи, сред своето разширено и малко дезорганизирано семейство, което включваше жена, баща, три деца и няколко ученика, дадени да чиракуват при него, той беше бащински настроен, щедър, дори можеше да се прави на клоун за забавление на децата и учениците. Парите никога не бяха в изобилие, но те живееха в малко планинско село, което не предлагаше големи изкушения. Когато имаха по-малко, живееха с по-малко, когато имаха повече, харчеха свободно.